Жената има три имена – майка, съпруга и баба, и когато тя добре менажира и използва тези три имена, тя е истинска жена. Това сподели в ефира на Дарик Елена Филипчева, която участва във фотографската и радио поредица „Жена с 20 имена“.

Визуалният артист, фотожурналист и куратор на събития Елена Филипчева разказа за основните си занимания през последните години – като създател на концептуални и креативни пространства.

„Работя с много артисти и преобразявам пространствата, където те излагат своите творби“, казва тя. Стои зад концептуалните събития Bon Marche – събитие, което се провежда на различни места и пространства, които трябва да се преобразят за съответния случай.

„Когато създадох моята агенция, след като се върнах от Австрия, където живях 16 години, реших да правя събития. Дотогава една събитие беше в това да се пие вино, да се ядат ядки и да има едни маси. Исках да се правят концептуални събития – често те не са свързани с конкретното място. Днес ако имате магазин и поканите някого да види колекцията ви, малцина ще дойдат в това забързано време - хората трябва да бъдат провокирани днес с атмосфера“, казва тя.

Фоторепортерството е нейната неочаквана любов

„Фотографията и фоторепортерството е моята любов и то неочаквана любов. Винаги съм мечтала да бъда архитект, завърших математическа паралелка и рисувах добре. Не влязох архитектура, приета бях в инженерни специалности, но категорично отказах“, разказва Елена Филипчева.  

Тогава трябвало да работи една година и отново да кандидатства, но майка й казва, че има едно фотографско училище и й  предлага да работи  в редакция. „Бях добро дете, важно е да слушаме родителите си  и така влязох в т.нар. фотоколеж. Попаднах на изключителни преподаватели - когато влязох в тъмната стаичка и тогава се разкри магията  на фотографията“, спомня си тя.

Работила три години като театрален фотограф, след това започва като фоторепортер  във „Вечерни новини“. Това е професията, която ме научи на много неща. Тогава жените навлизаха в тази професия - обожавах професията си“, признава Филипчева и казва, че и днес обича да разказва истории със снимки.

80-те години започва да прави фотоколажи – харесва й, че може да използва фотографията и да надгражда. След това Екатерина Генова я кани в телевизионното предаване „Ах тези муцуни“, където прави фотоколажите за гостите. Малко по-късно започва да води и авторско предаване в БНТ „Семеен албум“, в което през снимките представя много хора. После идват годините в Австрия, през които повече пише за родни издания, отколкото снима.

Вижда успеха си, когато се оглежда в децата си

За успеха Елена Филипчева казва, че не трябва да е самоцел. Особена за жената. „Успяла жена може да се нарече една жена, която е на възраст и от позицията на времето може да каже това за себе си. Смятам се за успял човек по-скоро, когато се оглеждам в децата си – когато виждаш това, което са направили твоите деца и това че са станали хора – това е безценно“, признава визуалният артист.

Не иска да дава рецепти, но смята, че всяка жена трябва да намери своя баланс. „Малко съм противник на това успяване на жената в работата. Да, ако това е добре за семейството, но ако трябва да жертва семейство и деца в името на професията си, не съм много съгласна с това“, споделя още Елена Филипчева и допълва, че една жена първо трябва да погледне съпруга и децата си - да им направи дом и да се чувстват те вкъщи.

Красотата е в младостта – иначе я вижда у всеки

„Красотата е нещо много относително – аз например не виждам грозното в човека никога, така съм се родила. Винаги намирам нещо красиво в човека“, казва Филипчева. И допълва, че за нея външната красота трябва да е подплътена с дух, с излъчване, с чар и с чувството за хумор.

„Слагам равенство на красотата с младостта. Старостта може да е хубава, има хубави възрастни жени с дух, но младостта е много красива“, смята още тя.

Винаги стилна и със слабост към миксовете в облеклото Елена Филипчева казва, че стилът на една жена може да се учи, но трябва да имаш мая, да си замесен с това тесто.

„Баба ми казваше, че една истинска дама не излиза на улицата без шапка и ръкавици, но сега трябва да го забравиш, защото тогава в годините на комунизма можеха да ни изселят. Но ще дойде ден, казваше тя - и този ден дойде в Австрия, там това ми помогна много, когато мъжът ми беше посланик във Виена“, разказва още тя.

Смята, че примерът е много важен. „Расла съм в едно класическо семейство, с едни много силни мъже, които са били глава на семейството в пълния смисъл на думата. Бабите ми никога не са работили, но жените в семейството ми бяха шията на тази глава. Така че жените бяха примера и главно моята майка, която без да ми натяква неща, ми е показвала“, споделя още в ефира на Дарик поредната участничката в „Жена с 20 имена“.

Слушайте и целия разговор с Елена Филипчева в предаването на Дарик „Реактивно“.