"Отказът на президента Румен Радев да подпише указа за освобождаване на председателя на ДАНС Пламен Тончев е неформално превишаване на правомощията", коментираха пред Дарик експерти.
"Липсата на синхрон между институциите създава проблеми в управлението на държавата и със сигурност не е в полза на гражданите", категоричен е конституционалистът Орлин Колев.
Според експертът по национална сигурност Йордан Божилов политическото противоборство в тази ситуация е дори опасно и създава реални рискове за националната сигурност.
Какви могат да бъдат щетите за държавата от липсата на консенсус между Министерски съвет и Президентството и какви са възможните сценарии за излизане от ситуацията?
Осигуряването на националната сигурност е едно от главните задължения на Министерски съвет, определени от българската конституция. Пряко свързано с него е управлението на службите в страната. Политическото противоборство между държавния глава и кабинета обаче доведе до проблем и в тази сфера, след като премиерът Николай Денков поиска предсрочно освобождаване на председателя на ДАНС Пламен Тончев, а президентът Румен Радев отказа да подпише необходимият указ.
Въпреки че няма нарушение на закона, този отказ противоречи на основополагащите принципи при упражняване на държавната власт, смята конституционалистът Орлин Колев.
Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в този случай може да се говори за нарушаване на духа на конституцията.
Експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира, че въпросът е как отказа на президента да освободи Пламен Тончев ще се отрази на цялата система на управление на националната сигурност и на държавата.
Тихомир Безлов допълни, че очевидно има проблем с лоялността между премиера и шефа на ДАНС, както и е ясно, че има голямо напрежение между кабинета и президента.
Ролята на председателят на ДАНС е изключителна важна и настоящата ситуация е пагубна за националната сигурност, смята Йордан Божилов. Той уточни, че мандатността на тази длъжност има своята логика, за да бъде равноотдалечена от политическите сили, но при възникнали съмнения трябва да има механизъм, по който да може да се направи смяна.
Експертите виждат възможен изход от тази ситуация в промяна на законодателството, която да изключи ролята на президента в назначаването и освобождаването на председателя на ДАНС, както и на останалите служби. "Тази промяна обаче крие рискове от прекалена политизация. Затова ще е по-добре ако се запази сегашното положение на баланс", каза Йордан Божилов.
"Предстои да видим дали политическите партии ще предприемат стъпки в посока на промяната на законодателството, касаещо службите. Дотогава Пламен Тончев остава председател на ДАНС, а премиерът Николай Денков ще трябва да работи с него, независимо от липсата на доверие и както се изрази самият той – при по-ниско качество от това, което се очаква", допълни той.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Още по темата
- Орбан: България винаги е била ключова страна за енергийната сигурност на Унгария
- Президентът приема Виктор Орбан, фокус на разговорите ще е сигурността в региона
- “Неудачен момент”: Главчев ще чака НС за сътрудничеството с Украйна
- 1,85 млн. лв. са дадени за депутатски заплати докато избираха шеф на НС