Във Франция и в други страни в Европа бяха арестувани 31 души за участие в мрежа за детска порнография, разпространявана в криптираното чат приложение "Сигнал", предаде БТА, позовавайки се на Франс прес.

Арестите са били извършени в средата на ноември. По време на операцията за разбиване на мрежата са били открити над 200 000 файла. 

До операцията се е стигнало след сигнал на американския Център за изчезнали и експлоатирани деца относно 30-годишен мъж, живеещ в югозападната част на Франция. Последвало разследване, в което участвали френски жандармеристи под прикритие.

Били са прегледани кадри, някои от които особено тежки за гледане. Въз основа на тях са били идентифицирани около 700 лица от 73 различни националности. В разследването са участвали над 70 души, от които 25 специалисти в областта на новите технологии.

В периода 13 и 17 ноември са били задържани 10 души в Испания, 5 в Унгария, 4 в Белгия, 2 в България и 10 във Франция. В скоро време ще има нови арести във Финландия, Румъния и Украйна.

Някои от задържаните са обвинявани в изнасилване и корумпиране на непълнолетни. Сред задържаните има унгарски педиатър, туристи, пътували до Тайланд, радиоводещ и бивш преподавател в Майот.

Както darik.bg вече писа, експерти по киберсигурност очертаха седемте най-големи опасности, свързани с "шарентинга" - редовното публикуване на снимки и видеоклипове на деца в социалните медии.

Предупреждението е отправено от експертите на VPNOverview във връзка с наближаващата Коледа и очакваното рязко увеличаване на броя на споделяните семейни коледни снимки. За някои това е съвременен албум на спомените, на който приятелите и семейството могат да се наслаждават.

За хората, които за първи път стават родители, споделянето на снимки може да бъде и чудесен начин за изграждане на общност, споделяне на съвети за възпитание и свързване с други семейства. Според експертите обаче обичайното използване на платформи на социалните медии, които често имат минимална защита на личните данни, е обезпокоително.

1. Няма такова нещо като "личен профил"

Повечето родители, които публикуват снимки на децата си онлайн, правят това в защитен от поверителност профил в социална медия. За съжаление, тези настройки за поверителност предлагат фалшиво чувство за сигурност. Дори снимките на децата ви, публикувани в затворени акаунти, могат да бъдат скрийншотнати (б.р. снимка на екрана) и разпространени сред по-голяма аудитория. Става все по-ясно, че веднага щом публикувате нещо онлайн, на практика сте загубили контрол над него. Дори домашните камери или бебешките монитори могат да генерират цифрови данни, които могат да попаднат в неподходящи ръце.

2. "Цифрово отвличане"

Кражбата на самоличност е основен риск, свързан с шарентинга. Родителите може несъзнателно да излагат децата си на риск, като включват поверителна информация. Тези статистически данни са доказателство за това:

  • В 45,2% от публикациите, в които са представени деца във Facebook, се споменава и името на детето.
  • В 19% от публикациите в Instagram, в които са представени деца, се споменават както името, така и датата на раждане. Ако тези данни се комбинират с информация за социалната сигурност, получена незаконно в тъмната мрежа, цифровото отвличане би се превърнало в сериозен риск.

3. Сексуална експлоатация

Където има деца онлайн, има и сексуални хищници и всякакви перверзници с отклонения. Разследващите, които се занимават със злоупотреба с деца онлайн, са установили, че десетки милиони снимки на деца, споделени в социалните медии, се появяват отново в порнографски платформи. Дори ако самите материали не са притеснителни, коментарите към тях често са такива в тези платформи. Освен това снимките могат да бъдат цифрово манипулирани, за да придобият сексуален характер.

Като родител трябва да внимавате какво публикувате. Публикуването на ваканционни снимки от плажа с детето ви по бански може да изглежда невинно, но с образа може лесно да се злоупотреби.

4. Емоционална вреда

Въпреки добрите намерения на родителите децата могат да пораснат и да се срамуват от определено онлайн съдържание, публикувано без тяхно съгласие. Негативните последици от цифровия отпечатък могат да се проявят едва години след това. През 2016 г. 18-годишно момиче в Австрия съди родителите си за това, че са споделили над 500 нейни снимки с техни приятели във Facebook. Тя твърди, че тези снимки, които я изобразяват по изключително личен начин, са имали много негативни последици в реалния живот.

5. Метаданни

Оказва се, че цифровите снимки на децата ви казват за тях повече, отколкото си мислите. Метаданните са прикрепени към всяка снимка, която публикуваме в сайтовете на социалните медии, и разказват на трети страни най-различни неща за това какво има на снимката, къде е направена и какъв човек я е публикувал. Брокерите на данни работят усилено, за да създадат социални профили на интернет потребителите, което позволява на компаниите да изградят цифрово досие на потребителите, което им казва точно върху какво е най-вероятно да кликнат.

Манипулативната сила на тези видове системи е широкообхватна и опасна, особено по отношение на данните на децата. Да позволите информацията за детето ви да бъде обект на наблюдение е рисковано.

6. Постоянство онлайн

Много големи технологични компании имат условия, които им дават права върху съдържанието, генерирано от потребителите. Публикувайки снимки в социалните медии, вие на практика предавате собствеността върху тях на корпоративни компании, което прави премахването на снимките много трудно. Тези снимки на вашите деца могат да живеят завинаги в интернет, като придават усещане за трайност на детската идентичност.

Могат ли бъдещите работодатели или службите за прием в университетите да откажат на детето ви бъдещи възможности, защото са намерили онлайн видеоклип, на който детето ви е изпаднало в истерия? Трудно е да се погледне в бъдещето и да се знае със сигурност какво може да се случи със снимките и видеоклиповете на децата ви, но трябва да се запитате дали рискът си заслужава.

7. Липса на законодателство

Няма почти никаква нормативна уредба за споделяне на снимки онлайн. Може да имате достъп до политиката за поверителност на даден уебсайт, но има вероятност тя да е дълга и неразбираема. Премахването на дадена снимка може да се окаже доста трудно, освен ако не подозирате сексуална експлоатация. В Обединеното кралство, например, е създаден Център за детска експлоатация и онлайн защита (The Child Exploitation and Online Protection Centre - CEOP), който защитава децата от сексуална злоупотреба онлайн. Родителите могат да се свържат с CEOP, за да съобщят за всякакъв вид онлайн груминг или сексуална злоупотреба.

Петте най-добри начина за безопасно споделяне на снимки са:

  • Преминаване към частни имейли вместо споделяне на съдържание в социалните медии;
  • Избягвайте голотата и частичната голота;
  • Ограничете поверителната информация;
  • Получете съгласието на детето си;
  • Никога не споделяйте снимки на чужди деца.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм