“При действието на Търновската конституция промени в нейния текст са правени. Първата голяма съществена промяна е била, за да се уреди вероизповеданието на престолонаследника. След това е, когато България обявява независимост и от княжество става царство. В този смисъл, това са съществени промени в обществено-политическото ни развитие.” Това обясни доц. Наталия Киселова като големи промени в Търновската конституция.
Ден на Българската конституция и на юриста
“Следващият доста радикален момент в българската история е свързан с промените след Втората световна война и подписаните мирни договори и оставането на България в Съветската сфера на влияние, което влече републиканска форма на управление. Това е нова икономическа и социална ситуация”, продължи Киселова. По думите й промените в Конституцията от '71-а година е вече вътрешно развитие в рамките на държавността, които са по-скоро свързани със структурата на управление, а не толкова с формата и устройството на властта.
“Вече Великото народно събрание през '90-а - '91-а прави изцяло нов акт, като идеята е била не да се работи със заварения закон, а да се направи нещо изцяло ново”, обясни конституционалистът и допълни, че настоящата ситуация не е радикално нова, за да налага писането на нова Конституция. Тя обясни, че става въпрос по-скоро за криза на политическата система и постави въпроса дали трябва да се променят законите, или конституционното устройство.
Политолог пред Дарик: Вежди Рашидов ще го запомнят с това, че дишаше на микрофона като Дарт Вейдър
“Не е виновно служебното правителство, че управлява толкова дълго. Ние може да подозираме президента в желание да продължи да управлява, само че ако политическите партии бяха по-отговорни, те нямаше да допускат тази ситуация да се възпроизвежда вече няколко парламента”, обясни доц. Киселова във връзка с институцията “служебно правителство” и предполагаемите ползи и рискове от неговото премахване. “Ако премахнеш служебното правителство, това ще повлече липси в други компоненти на процедурите. Тоест, ако тръгнем на такъв разговор - дали е необходимо служебно правителство, трябва да се мисли и за други механизми, които да стабилизират системата, за да не се разпадне”, допълни тя.
“Тази инициатива имаше роля и тя я изигра, а именно предизборно. Ще наблюдавам с интерес дали ще успеят да съберат достатъчно подписи. Ако приемем, че процедурата продължава, редно е към тази инициатива да има и предложен вариант как те си представят президентската република”, коментира експертът инициативата за референдум на ИТН за свикване на ВНС. “Те, всъщност, критикуват парламентарното управление, но тези критики не са към самата структура на осъществяване на управлението. Те са критики към кризата на партийното и политическо представителство, което трябва да кажем, че ИТН допринесоха за това”, допълни тя.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
Още по темата
- Депутатите се събират извънредно в парламента по време на кампанията
- Зрелостници пред Дарик: Изборите за ЕП и национален парламент са с еднаква тежест
- 54% от младите българи ще гласуват за Европейски парламент
- Христо Панчугов: Избирателите трябва да търсят сметка от своите представители, а не от опонентите им
