Аспектите на личния живот и благополучие е добре да са с приоритет пред работата.

Така клиничният психолог, невроучен и ментализационен психотерапевт Мартин Колев отговаря на въпроса как човек може да избегне все по-често срещаното състояние на физическо и емоционално изтощение в резултат на продължително претоварване на работното място, пише “Дневник”.

Синдромът на професионалното прегаряне е известно още като бърнаут (от англ. ез burnout). “Дневник” цитира глобално проучване на американската консултантска компания "Маккинзи" (McKinsey), според което през 2022 г. близо половината от служителите по света са били засегнати от него в различна степен.

През 2019 г. Световната здравна организация включи прегарянето в международната си класификация, макар да не го определя като медицинско състояние, а като професионално явление. Според организацията състоянието се дефинира като "синдром в резултат от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван". Има три важни признака: усещане за изчерпване на енергията; негативизъм или цинизъм, свързани с работата; намалена професионална ефективност.

"Умението да се работи до припадане изглежда въпрос на героизъм в днешно време. Много рядко се замисляме, че това е компенсаторен механизъм - ако имаме недостатъчност в личния си живот, има вероятност да започнем да се претоварваме с работа, често без да си даваме сметка", казва Мартин Колев в интервю за "Дневник". Той допълва, че има хора, които прекарват целия си живот в бърнаут, без да осъзнават това. Отраженията са както върху професионалния, така и върху личния им живот.

Какво може да се направи

Според експерта първата крачка към преодоляването на проблема е пречупването на стереотипното вярване, че да се говори с някого, да се отиде при психолог или психиатър е срамно и човек трябва да е луд: "Не се отива поради лудост, а защото в системата на функциониране - психично, телесно, емоционално, тялото ни регистрира нередност".

Специалистът отбелязва, че може става дума и за травма от миналото, която седи "заспала" в човека и може да се активира от претоварването на работа. Консултациите, в зависимост от състоянието, могат да тръгнат в няколко посоки. Понякога психологическото консултиране, включително някои форми на коучинга, може да са достатъчни. При по-тежките случаи може да се наложи консултация с лекар, ако се е стигнало до проява на телесни симптоми като хронични главоболия, гастритни и язвени кризи или спастичност на кръвоносни съдове.

Лекарства или почивка

В някои култури хората се хвърлят направо към медикаменти, но това не ми се струва добро решение, коментира психотерапевтът. Казва, че при някои хора психиатричен медикамент може да е необходим в по-крайни фази, като целта е да се излекува нещо и едновременно да се подпомогне организмът да се възстанови от това, което си му се случва по съзнавана или несъзнавана причина.

Скептичен е и към добилите популярност напоследък хранителни добавки, съдържащи триптофан, прекурсор на невротрансмитера серотонин. Те се продават свободно и често се ползват за самолечение при стрес, безсъние или депресивни състояния. По думите на Мартин Колев обаче популярното твърдение, че колкото повече серотонин има човек в тялото си, толкова по-щастлив се чувства, е доста опростенческо: "Тези хранителни добавки няма какво да направят при сериозна емоционална симптоматика. Надявам се да има хора, които изпитват облекчение от този вид самоназначена интервенция, но не съм склонен да вярвам, че те могат да помогнат при по-сериозните сценарии".

Почивката може да облекчи състоянието на професионално прегаряне, казва Колев. Смята обаче, че задаващите се почивни дни по Коледа и Нова година не са най-подходящите. "Те ни оставят свободно време, но са свързани с високо емоционално и сензорно натоварване: всичко е ярко и шарено, навсякъде мигат лампички, стряскат ни фойерверки и бомбички, човек е развълнуван от подаръците, които ще получи, напрегнат е дали той е осигурил хубави подаръци"

Според психотерапевта много по-пълноценна е почивката, която не е обвързана с нищо. През някой случаен ден от февруари, например. И напомня, че според изследвания тя трябва да продължава между 10 и 14 дни, за да се задействат адекватно нужните физиологични и психични процеси, тъй като често в първите дни човек изобщо не може да се изключи от работния режим.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedInФейсбук, TikTok и Инстаграм