Гости в студиото актрисата Поля Йорданова и художникът Стоян Дечев.
Моноспектакълът „Мечтата на Наташа“ извървя дълъг и труден път, но донесе на актрисата Поля Йорданова Икар за Дебют 21 г. и награда за най-добра актриса на фестивала МОНОАКТ в Косово. Какво ни разказа Поля за Наташа, прочетете в следващите редове или чуйте както тук, така и в Spotify.
Коя е твоята Наташа и къде се срещате вие двете, защото тя, както и ти, сте доста своенравни, доста буйни?
Поля Йорданова: Наташа е Наташа на Поля Йорданова. Всеки един актьор би изиграл този текст със собствения си емоционален багаж, който е натрупал през годините. Аз играя Наташа с моя емоционален багаж и много се радвам, че двата емоционални багажа се съчетават много добре.
Какъв беше пътят на спектакъла, защото той е вече на няколко години, не се игра дълго време?
Поля Йорданова: Пътят на Наташа първоначално започна добре, започнахме силно, аз самата мисля, че не подозирах колко добър спектакъл в крайна сметка се получава. Започнахме добре, започнахме да ходим и по фестивали, посетихме два в рамките на месец и половина, после имахме номинация за Кукерикон, после за Икар, взехме Икара и после не знам защо, нещата тръгнаха надолу. Знам защо, но не смятам, че трябва да го коментирам. Сякаш имаше хора, които завидяха на нашия успех и се опитаха да ни върнат в първи клас и горе-долу успяха. Сега обаче ние няма да се дадем толкова лесно и сега ще играем „Мечтата на Наташа“ на 27 април, от 21:00 часа е I AM STUDIO.
А защо този спектакъл е толкова важен за теб, за Вас. Защо не си каза: „Ми, хубаво, добре, няма да се играе – няма да го играя повече?
Поля Йорданова: Защото рядко има спектакли, които засягат тази тема, дори в телевизионни предавания, а именно насилието между деца, ученици, подрастващи. В социалните мрежи знаеш какви клипове се качват, едни деца, момичета, момчета, които се влачат за косите, бият се, плюят се. Та ние просто направихме спектакъл заради и за това. Смята, че човек трябва да направи спектакъл, когато има да каже нещо за нещо. Не просто да правим спектакъл, за да го направим.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify.
Може да гледате „Мечтата на Наташа“ на 27 април от 21:00 часа в I AM STUDIO.
Ако искате да следите пътя на Наташа, може да я последвате в нейния инстаграм профил. natasha_e_nai_qkata
Във втората част на предаването се срещаме с художника Стоян Дечев, който ни разказва за науката хералдика и изложбата му „Хералдични рисунки“, която може да разгледате до 5 май в Галерия „Сердика“.
Нека хвърлим малко светлина върху това изчезващо вече „животно“ хералдиката. Това е наука и изкуство за гербовете, зародила се около XII – XIII век, но нейният генезис сякаш идва от времето на първобитнообщинния строй, където, племената са правели своите родови тотеми?
Стоян Дечев: Въпросът Ви е много сложен, но аз ще се опитам накратко и наедро да разкажа за възникването на тази наука и изкуство. Наистина има основание да се смята, че хералдиката се заражда с първия човек, защото той на една одрана кожа е слагал някакъв знак и я е закачал на дърво или на камък, с което е белязвал своята територия, както и е извършвал своята идентификация, от кое племе е и какъв род. Тази форма на кожата е толкова устойчива, че е достигнала до нашето съвремие. Дори в софийския герб, в неговата форма, има остатък от тези изрезки от формата на кожата. По-нататък тази идентификация е била предназначена да се обособят родовете, племената, аристократичните династии. По-късно в рицарските времена, когато хералдиката достига своята зряла форма, рицарските турнири са били катализатор за развитието и формирането на хералдиката. Даже думата има такъв произход. Някой от по-възрастните рицари е съобщавал кой с кого ще се бие и този човек се е наричал „хералд“ – оповестител. Тези турнири са прераснали в кръстоносни походи, където е имало истински битки и е било необходимо да бъдат обозначени „свои“ и „чужди“ и така лека по лека, хералдиката се е превърнала в една много сложна комуникационна система с много сложни правила, включваща в себе си символи, цветове, форми. Благородниците в онези времена, заедно с ученето на езици, бои, езда, задължително изучавали и хералдика, защото тя е носила съществена информация и по гербовете се разбирали доста неща. Кой какви земи е притежавал, войски, семейството му какво е. По-късно хералдиката се обособява на военна, църковна, градска, университетска, дори и при футболните клубове например има такъв хералдичен почерк.
В българската традиция чистата класическа хералдика отсъства, но нейни идеи като художествена практика се откриват в изкуството, по какъв начин вашите картини от изложбата се обвързват с реализираните в художествен план идеи на хералдиката в народното и възрожденското ни изкуство?
Стоян Дечев: В нашето възрожденско и народно изкуство във връзка с религията и остатъците от езичеството има хералдични фигури, самата иконография представлява своеобразна хералдика, защото там има строги предписания как се изографисва икона на Свети Георги, който убива змея, какво е копието му, как е стъпил конят. Искам да подчертая, че няма в този ортодоксален класически вид хералдика, а по-скоро има отношение, художествен възглед, търсенето на порядък, норми, граници и вътрешна логика в тези неща, които са правени. Така и аз, в своята работа съм търсил това и в този смисъл, в изложбата „Хералдични рисунки“ няма хералдика в чист вид.
Какъв беше първоначалният Ви импулс, какво Ви доведе до създаването на тези картини и в последствие реализиране на цяла изложба, която представя „рисунки, които носят хералдически характер“?
Стоян Дечев: Живеем, както един мой колега казва, в един свят на естетически хаос, където изкуството се прави все по-лесно и се възприема все по-трудно. В тази посока всички неща, които съм видял ,са породили у мен някаква потребност да се върна към онези времена, в които порядъкът е бил принцип, всичко е било много по-добре премислено, логично свързано. Тази разпиляност, липсата на концентрация, наличието на дезориентация, са били мотив да се занимавам с това, което показвам в изложбата.
Изложбата „Хералдични рисунки“ може да посетите до 5 май в галерия „Сердика“ от 17:00 до 19:00 ч.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
