Предаването разказва за три различни, но изключително смислени и мащабни проекта, които имат за цел да създадат устойчиви и добри практики в областта на изкуството, културата и съпричастността в борбата с климатичните промени. Проектите имат задачата да усъвършенстват, популяризират и развият взаимовръзката между различните изкуства и артисти, и онези, за които те са предназначени – техните зрители.
В първата част на предаването разговаряме с проф. Лидия Върбанова и актьора Йордан Върбанов за мащабния международен проект “Еmpact: Съпричастност и Устойчивост“. Изкуството да мислиш като планина, както и за предстоящия семинар: “Емпатия, околна среда и устойчиво развитие: Каква е ролята на изкуствата и артистите?”
Еmpact
Проф. Върбанова, разкажете ни по-подробно каква е мисията Еmpact и защо беше необходимо да се създаде толкова мащабен международен проект?
Проф. Лидия Върбанова: Този проект има три направления. Развитие на капацитета на актьори, мениджъри, режисьори, на хора, които се занимават с изкуство. С поредица от семинари, уъркшопи бихме искали да съчетаем теорията и практиката, да покажем много практики от различни страни, не само от европейския континент. Втория аспект, това е творческите резиденции. Щастливи сме от това, че вече са избрани 14 артисти от всички страни, които участват в проекта. Три от тях ще бъдат част от нашата резиденция, която ще се проведе в Созопол. НАТФИЗ реши да направи такова партньорство с Аполония – празници за изкуствата и те ще творят за 12 дена, през август – септември в Созопол. Също така двама български участници ще се присъединят към другите резиденции. И третото направление, това са творческите ни проекти, които са интерактивни, колаборативни и интердисциплинарни, свързани с различни аспекти на връзка между изкуството и аудиториите, там където Йордан Върбанов е отговорен за един от проектите.
Данчо, с какво точно се включваш в проекта?
Йордан Върбанов: Ще вляза в ролята не само на мениджър, но и на създател на проект. Замислил съм го като един пърформанс, който да бъде фокусиран върху срещата между изкуството и науката. Това, което на мен ми е интересно в изкуството е именно сценичните му форми, защото все пак аз съм актьор, имам някаква биография. Това, което си мисля, че би могло да бъде смислено е да направя някакъв паралел между това, което може да се обясни и онова, което не може да се обясни и там да се открие една пресечна точка. Смятам, че би било много интересно да се види някакъв паралел между микробиологията и изкуство, което да може да бъде сценично изразено. Разбира се, има доста неща, които трябва да се доуточнят и да се кристализира концепцията, но това, което ми е интересно е да се проследи как поезията влияе върху вълните, които образува мозъка докато мисли и се опитва да възпроизвежда такава дейност.
Като част от целия проект, между 21-23 април предстои един много важен интерактивен семинар “Емпатия, околна среда и устойчиво развитие: Каква е ролята на изкуствата и артистите?” Какво ще включва той, как ще се проведе и има ли все още възможност за някой нашите слушатели да се включи в семинара?
Проф. Лидия Върбанова: Това е един много интересен, интерактивен семинар и уъркшоп, защото в сутрините ще имаме повече теоритико-приложни занятия. Поканили сме много добри специалисти, включително и извън НАТФИЗ. Това е д-р Деница Каприева, която работи в областта на психологията и артистите. Доцент д-р Мария Стефанова, която от дълги години се занимава с устойчиво развитие, а следобедите ще бъдат посветени на различни творчески работилници. Много е важно да отбележа, че сме поканили нашите магистри, да водят тези следобедни занятия. Петромил Денев, който завърши програмата Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии, той е и част и от Куклен театър „Мале-Мале“, също Стефан Киров, Мария Панайотова, Кристина Мирчева, те са възпитаници на други магистърски програми в НАТФИЗ и сме много горди, че те са хора, които съчетават теорията и практиката. Ще се включат и д-р Мила Стоева, Красимира Иванова, д-р Яна Джарова, проф. Катя Илкова. Екипът ни е доста голям и с ентусиазъм чакаме тези дни. Вече имаме регистрирани между 30-55 участници, ако побързат нашите слушатели имат все още възможност да се включат в семинара. Вечерната ни програма е много интересна. В една от вечерите сме в сътрудничество с Радослава Бор, която също е много интересен артист. Тя има страхотен проект, който съчетава арт и екология, който ще бъде в Галерия Оборище 5, останалите вечери също ще бъдат много интересни.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify
Empact: Съпричастност и Устойчивост. Изкуството да мислиш като планина.
Разговор във втората част на предаването с една от най-младите независими театрални организации Сдружение „Клас 5х5“, които разказват осъществените театрални проекти на сдружението, както и предстоящото обучително събитие за актьори „Самосъхранение - експериментално театрално ателие”, което ще се проведе между 20.06 и 30.06 тази година. Гости в студиото актьорите Василена Кънева, Йордан Върбанов и Румен Михайлов.
Смосъхранение
Нека въведем нашите слушатели по-подробно в полето на независимия сектор. Защо е необходимо създаването на такъв тип Сдружения, които да предлагат алтернативни, добри и иновативни практики за развитие на актьорската природа и защо според вас държавния и частния сектор не се е ориентирал все още в създаването на такъв тип дейност?
Йордан Върбанов: Това е много интересен въпрос. Аз наистина смятам, че това е бъдещето за сценичните изкуства в България. Между другото, искам само да спомена, по отношение на този въпрос, че предпоследния проект, който създаде Сдружението е в колаборация с такъв държавен институт. Това е Младежки театър „Николай Бинев“, на които ние сме страшно благодарни, а това се случва изключително рядко в нашата страна. Имахме удоволствието да работим с тях, да реализираме много бързо и безпроблемно проектът „Арт“ с режисьор Владислав Стоименов. Тази практика, според мен, е нещо, което може да бъде някакъв ключ за развитието на самия сектор, от гледна точка на творческите му капацитети, на артистите, които се занимават с това, както и административната и техническата част.
Разкажете ни за ателието, което предстои „Самосъхранение – експериментално театрално ателие“. Как дойде идеята, как ще се проведе, ментори в него ще бъдат Деян Донков, Диана Добрева, Петя Диманова и Деян Георгиев, как ги привлякохте в проекта и какво ще се случи накрая?
Василена Кънева: Идеята дойде много отдавна, бяхме още студенти, като първоначално в нея присъстваше само Петя Диманова, защото тя беше част от преподавателския ни екип и Деян Георгиев, който тепърва се налагаше като хореограф в сценичния сектор. От тогава кандидатствахме всяка година с този проект, като той се развиваше с всяка година и очевидно достигнахме до този вид на ателието, който спечели проекта, включвайки в екипа Диана Добрева и Деян Донков.
Йордан Върбанов: Нещото, което смятам, че е важно да се отбележи е, че тази идея дойде от нас самите, защото искахме да се развиваме като артисти и това беше начин ти да провокираш средата, която да ескалира в някакви творчески намеси. Смятам, че това е много важно, не само защото ти имаш възможността да практикуваш своята професия, но и защото имаш възможността да се срещнеш с много големи професионалисти, което кой знае кога може да се случи, особено, ако става въпрос за млади артисти и смятам, че това е много важно да бъде изградено като някаква практика тук.
Какво ще се случва на това ателие и каква е неговата структура?
Йордан Върбанов: Изграден е от няколко модула, които смятаме, че са много важни и обсъдени с менторите. Ще бъде насочено към изграждането на сценичен образ и искаме да се опитаме за 10 дена да постигнем този образ да бъде развит от гледна точка на ритъма, пластиката, гестуса на персонажа и как той присъства в конкретна ситуация и не случайно избрахме тези ментори. Те се съгласиха да участват веднага, познават се по между си, сработили са се и знаят как да провокират участниците в някаква посока, в която да се развиват и да развиват образа и накрая всичко изработено по време на ателието ще бъде представено пред публика, след като Диана Добрева го оформи.
Как може да се запишат нашите слушатели за ателието и докога?
Румен Михайлов: Младите артисти, които искат да се включат могат да ни намерят в социалните мрежи във фейсбук, там има пълна информация за цялото събитие. За да участват трябва да напишат един имейл до нас [email protected] , с тяхната автобиография и мотивационно писмо, защото е много важно, когато се записваш на такова ателие да знаеш защо го правиш. Рядко се изисква такова писмо, но е много важно да си наясно защо искаш да се включиш в такъв тип обучения и ателиета. Това дава отговори не само за хората, които ще селектират, но и за теб самият дали имаш нужда. Има възможност да участват и студенти, които завършват, но те трябва да приложат някакъв документ, който удостоверява, че са в края на своя обучителен процес, това може да е писмо от худ.ръководител, например. Съответно, актьори и режисьори с повече опит също могат да подадат своята кандидатура, ние ще разгледаме всички и ако са достатъчно мотивирани ще ги изберем, без значение дали са преминали прага от 5 години след своето завършване.
„Самосъхранение – експериментално театрално ателие“ Събитие
Повече информация за дейността на Сдружение Клас 5х5
Може да гледате през април спектаклите:
„Арт“ в Младежки театър „Николай Бинев“ - 22.04; 02.05; 17.05; 17.06; 29.06
„Мозъчен Боклук“ в YALTA ART ROOM - 27.04
„Катастрофа“ ТР Сфумато – 25.04; 19.05
В третата част разговаряме с Марио Мишев и Иван Кънчев, създателите на Сдружение „Българска история“, които представят за първи път в ефира на Дарик радио за най-новата, вече развита и пусната в дейност идея, а именно специалните карти „Знание+“, която улесняват достъпа на всеки от нас до изкуството и културата в столицата.
Знание+
Каква е тази карта „Знание+“ улесняваща достъпа до култура и изкуство?
Марио Мишев: Поставихме си една по-различна задача, да създадем инструмент, който да бъде полезен на хората, да направи достъпа им до култура по-евтин, но да запази нивото и най-вече да помогнем на целия културен сектор с една иновативна идея. Тази карта освен достъп до култура, дава и достъп до знания. Картата „Знание+“ е предназначена за българските работодатели. Тоест българските работодатели купуват абонамент от нас и на практика дават картите на своите служители. Идеята на целия този акт се корени в нашето желание те да покажат на служителите си, че са заинтересовани от тяхното културно и духовно обогатяване. Тъй като за работодателя в един толкова конкурентен пазар като българския, нещо, което често забравяме, от гледна точка на това, че безработицата в момента е на историческо ниски нива, всеки един работодател има интерес да задържи при себе си най-добрите хора, за да не отидат при конкуренцията. Така, че „Знание+“ е възможност и една социална придобивка, която помага на работодателя да покаже едно по-специално отношение към служителите си. Картата сама по себе си, дава отстъпки до обектите, с които имаме договорни взаимоотношения, обхващащи една голяма част от културния сектор в столицата, но и множество обекти, които са онлайн магазини, онлайн курсове и всичко, което би дало на картата по национален характер.
Вие имате и разработен сайт, може да го кажете?
Марио Мишев: Сайтът е znanieplus.bg. Той не е просто платформа, която е информативна за самата услуга, той е софтуерната ни система, в която всеки картодържател може да се регистрира, да получи повече информация, картата да стане дигитална, да намери промокодове към онлайн магазини.
Иван Кънчев: Едно допълнение към това, което каза Марио, което може да се разбере от сайта, то е закодирано и в името на целия проект. „+“-ът идва от там, че в не малко физически обекти картата важи и за придружител. Това е залегнало при нас като дефиниция, ние разбира се не можем да задължим нито един от обектите, с които работим да го прилагат, но за щастие в момента не е имало институция, която да откаже картата да важи и за двама.
С кои културни институции работите в момента?
Марио Мишев: Някои от водещите български театри: Театър Българска Армия, Възраждане, Малък градски театър Зад канала, Театър НАТФИЗ, Национален Литературен институт под чиято шапка се намират, може би, най-важните къщи-музей в столицата, къщата на Иван Вазов, например. Предстоят ни още няколко обекта, които ще обявим следващата седмица. Освен тези културни институции има и далеч по-разнообразни обекти и партньори. Това са различни чуждоезикови школи, школи за професионална квалификация, академии за личностно и професионално развитие.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify
Разгледайте сайта на карта “Знание+“
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
