Спешната помощ е единственият вариант в момента бежанците от Украйна да получат здравна помощ. Освен че създава проблем за бежанците, това изключително много натоварва и спешната помощ, тъй като линейките постоянно са на път към някой от курортите край Варна. Това коментира в ефира на Дарик Ваня Добрева.

Като доброволец преди дни тя алармира в страницата на Проект „За Доброто“ във Фейсбук, че Агенцията за бежанците е забранила стартирането на процедура за международна закрила за украинските бежанци. Стъпка, която по думите на Добрева създава проблем на хората с тежки и хронични заболявания, тъй като само хуманитарният статут към този момент дава право на безплатна медицинска помощ у нас.

Неправителствени организации вече са обжалвали това решение на Агенцията за бежанците, но Ваня Добрева подчерта, че България се движи с двумесечно закъснение в решаването на този въпрос.

Спешната помощ – единствен вариант за здравна грижа в момента

„В момента единственото, до което имат достъп бежанците от Украйна като медицинска грижа е правото на спешна помощ. Тъй като повечето от тях са локализирани извън Варна – в „Златни пясъци“ и „Св. Константин и Елена“, това означава при всеки случай на дете с температура те да се обадят в спешна помощ и единствената педиатрична линейка да тръгне към курорта и да измине 30 километра  Често детето се води в спешно отделение, където му се правят допълнителни изследвания, след което майката и детето да се върнат сами на 30 км. Това може да се случи и през деня и през нощта“, разказа Ваня Добрева в предаването на Дарик „РеАктивно“.

По думите и това освен, че не е някаква грижа за бежанците,  изключително много натоварва и спешната помощ. „Предложихме заедно с ръководството на ЦСМП да се открие пункт в „Златни пясъци“, но в спешна помощ са получили отказ“, каза тя.

Събират се пари за лекарства и лечение на бежанците

Ваня Добрева разказа още, че доброволците заедно с група лекари-доброволци посещават курортите и хотелите, извършват се прегледи и когато се установи, че има лице, което се нуждае от медицинска грижа се търси лекар за преглед, търсят лекарства, инсулин или се прави опит да се уреди постъпване в болница. „Това се заплаща от наши приятели, които даряват средства“, уточни тя.

И добави, че това обаче не е подкрепено по никакъв начин от големи дарителски организации като БЧК например, които са събрали повече от 3 милиона и половина лева. А за медицински нужди те са подкрепили пациенти едва с 1 000 лева.

Липсата на достъп до хуманитарен статут създава проблем на онкоболните

„В момента здравното осигуряване е уредено единствено за бежанците от Украйна, получили международна закрила. Най-често това е хуманитарен статут – в момента, в който подадат в Агенцията по бежанците заявление те имат право с входящия номер да отидат в НАП и да получат документ, че са здравно осигурени“, обясни Ваня Добрева.

По думите й това е изключително важно за онкоболните пациенти, които при постъпване в болница трябва да платят не само клиничната пътека, но и химиотерапията, която може да струма 20-30 хиляди лева на месец.

„В момента, в който Агенцията за бежанците отмени мвъзможността за хуманитарен статут – тези пациенти, имаме два такива случая в момента, нямат достъп до лечение. Единствиеният вариант е да си платят“, обясни тя.  

И подчерта, че за това не са виновни болниците и лекарите. По думите й не може това лечение да се случва за сметка на заплатите на лекарите. „Защото след месец-два няма да имаме лекари, които да лекуват не само бежанците, но и нас“, заяви Ваня Добрева.

Тя подчерта, че много лекари преглеждат безплатно бежанци, но не могат да им осигурят химиотерапия.

Огромно закъснение в уреждането на здравните права на бежанците

„Ние сме в изключително закъснение на решаването на казуса  – в Румъния проблемът беше решен с наредба от 28 февруари, в Полша здравната грижа е уредена от 10 март“, посочи още Добрева.

Тази седмица НС прие законови промени, с които бежанците с временен статут ще получат здравни права като българските пациенти. Тепърва с постановление на правителството ще бъде уредено здравното осигуряване на бежанците с временен статут.

Но според доброволците следващ проблем ще бъде недостига на лични лекари и педиатри, които да поемат тези пациенти в районите на Варна и Бургас. Въпреки, че Варна е град с университетски болници и медицински университет има голям проблем с недостига на лични лекари и педиатри. „Не повече от трима педиатри приемат нови пациенти и не повече от 10 лични лекари, които работят с възрастни хора, приемат нови пациенти. Невъзможно е повече от 30 процента от бежанците в района да си намерят личен лекар“, обясни проблема Ваня Добрева.

В момента доброволците усилено се опитват да намерят лични лекари на бежанците там, но според Ваня Добрева, тези усилия ще се окажат напразни, ако сега след старта на летния сезон по морето, те бъдат преместени в някой от зимните курорти.

Чуйте целия разговор с Ваня Добрева в предаването "Реактивно".