За десетилетие и половина човечеството промени кардинално начина си на информиране. Традиционните медии – вестници, радио и телевизия – допреди десетина преяждания с руска салата бяха основните катализатори на информацията, но всички знаехме, че Интернет ще им вземе хляба. И така и стана, само че днес имаме нужда повече от всякога от тромавите традиционни медии, защото вече не се информираме, а сме обект на лукавите алгоритми на социалните мрежи.

Интернет ни предостави безпрецедентен достъп до информация и умението да навигираме сред нея става все по-трудно за придобиване. С няколко клика можем да научим всичко за всичко – от последните политически събития до най-новите рецепти за шоколадов кекс, направен с една съставка и половина. Социалните мрежи добавиха още една доза вълнение, като ни позволиха да споделяме, коментираме и дори създаваме новини. Тази информационна свобода обаче доведе и до информационен хаос.

И ако критиката към традиционните медии е, че се ползват за пропаганда, тенденциозно поднасяне и спестяване на информация, лансиране на тези, лица и внушения, то в днешния свят на алгоритмите това е дори десетократно по-валидно. Вместо децентрализираната информираност да освети тъмните информационни улици, то генерира нови проблеми. Сензационната информация, клик-бейт заглавията, скандализиращото и предизвикващо бързи емоционални отговори съдържание все повече обзема медийното пространство.

А онези, които създават качествено съдържание, трябва да го “раздробяват” във всевъзможни кратки формати, за да имат шанс да го покажат на аудиторията, възпитана днес в безмозъчен doom scrolling — безкрайното скролване на съдържание, в което допаминовите центрове на нашия ум биват награждавани с очакването да получат нещо любопитно и интересно.

Направете експеримент. Когато отворите някоя от социалните си мрежи, която и да е тя, за поредна сесия безметежно разглеждане: пребройте колко отделни неща виждате. Колко от тях са от ваши приятели или от неща, които следите? Колко са реклами и от профили, които не сте follow-нали, харесали или поканили другояче във feed-а си.

Ние сме последното поколение, което си спомня как днешните новини ги научаваш утре със сутрешния вестник. Отваряш, прочиташ това, което ти е интересно, прелистващ това, което не ти е, затваряш. Днес отваряш и хаосът пред очите ти, информационният шум в ума ти, ценностите ти, психическото ти здраве, всичко е в ръцете на един алгоритъм, който иска да ти покаже повече и повече джаджи от Temu.

Представете си, че сте на огромен бюфет с безброй ястия. В началото е вълнуващо – опитвате от всичко. Но скоро осъзнавате, че сте преяли и не можете да различите вкусовете. Същото се случва и с информацията. Постоянният поток от новини, мнения и коментари ни оставя претоварени и объркани. Няма значение с какво IQ разполагате, алгоритъмът може да ви хване цаката.

Алгоритмите на социалните мрежи, създадени да ни задържат по-дълго на платформите, често ни поднасят съдържание, което предизвиква силни емоции – страх, гняв, възмущение. Те ни затварят в информационни балони, където виждаме само мнения, сходни с нашите, усилвайки поляризацията в обществото, защото като малки деца все повече се изненадваме, че нещо в другото семейство може да го правят по друг начин. Не, нашият е правилен!

Всяка криза носи в себе си възможности. Традиционните медии, макар и да изглеждат като реликви от миналото, имат шанс за ренесанс. Тяхната "бавност" може да се окаже предимство в свят, където бързината често е за сметка на точността. Днес виждаме, че имаме нужда от журналисти. От професионалисти, които трябва да подберат, отсеят и да ни представят информацията, на която иначе не можем да смогнем.

Но те са в битка с алгоритмите. Дали тяхната работа е да търсят, проучват, проверяват, да питат, да подреждат, да съобщават? Или е всичко това да го смелят във фунията, която угоява информационните ни черни дробчета като гъски. Да бълват сторита, рийлове, едно и също съдържание да го преработват за все повече формати и все повече канали, така че да се намърдат в останалия шум и да имат шанс да привлекат вниманието ни с нещо стойностно?

Традиционните медии не са безгрешни. И затова са наказани с недоверие. Затова и мнозина днес предпочитат да се доверят на анонимно видео с текст, прочетен от компютърен глас, отколкото на някоя медия, в която хора с лицата и имената си застават зад информацията. А и навряни в кучи задник много медии днес са свели дейността си до това да бъдат стойки за микрофони и да разтръбяват образите на силните на деня, на влиятелните. Разочароващо беззъби, безкритични, безлични, надяващи се на жълтите стотинки от кликовете на някой банер.

Време е да преосмислим начина, по който консумираме новини, и да се върнем към по-балансиран подход. Това няма да стане от само себе си.

Борбата с алгоритмите е като да откажеш цигарите. Вреден навик, който убива ума ти, но вече не можеш да си представиш сутринта без 10-минутно скролване на случайности в тоалетната.

И рекламодателите не могат да си представят, че ще дадат пари за нещо, което някой човек е преценил, че е стойностно и заслужава да асоциират марката си с него. Те искат едни таблици с числа, които алгоритмите са им подбрали. За още от същото.

Първата стъпка е осъзнаването на проблема. Информационният фаст фууд ни разболява бързо. Като личности, като общество. И както в епидемията с преяждането с ултрапреработени храни, така и в медийната среда отговорът е “По-малко е повече”.

И, ако случайно сте стигнали до този последен абзац до този дълъг текст, поздравления - вие все още сте запазили умението си да се концентрирате в нещо за повече от 15 секунди. Поддържайте го, ще ви е важно.

Дарик