Успехът е това да следваш и да реализираш мечтите си, да се бориш за тях – това сподели в ефира на Дарик младата Анна-Мария Велкова, която е част от радио и фотографската поредица на Дарик "Жена с 20 имена“. В нея ви срещаме с успели и силни жени, с интересни професии и любопитни интереси – дами, които вдъхновяват.

Преди около две години Анна-Мария и семейството й напускат комфорта на града, шума и динамиката и решават да заживеят на село – край Долен, където започват отглеждането на изчезващата порода калоферска дългокосместа коза.

„Всичко, което имахме продадохме и отидохме в Долен – има си стрес в началото“, признава Анна-Мария и разказва, че нито тя, нито съпругът й са имали опит в животновъдството. Гледали сме само домашни любимци, добавя тя.

Купуват бившо ТКЗС на 3 км. от село Долен, пригаждат и ремонтират  постройката за живеене в свой дом и сега са там с козите и малката си дъщеря, която е била на месеци, когато се установяват на село.

Биологичното животновъдство изисква много повече средства

„Биологично животновъдство е трудно занимание – в момента имаме четири кредита, понеже животните се дохранват, всичко е по-скъпо – биохраната, биосеното. Взели сме около 300 декара, за да ги косим и да си произвеждаме сеното, но трябва да се плати на хората, които косят и балират. За всичко това са нужни много средства“, разказва младата жена.

Срещат подкрепата на държавните служители в регионалната земеделска дирекция. Те им обясняват схемите, по които да кандидатстват, но в момента основно наливат в начинанието лични средства и кредити.

Планират да затворят цикъла до биопродукти, като правят и сладолед

„Няма успех без борба и няма победа без битка. Надявам се вече с течение на времето да затворим цикъла на производство, да имаме своя мандра, кланница, защото в районът е развит и туризма“, споделя още Анна-Мария Велкова. Със съпруга си обмислят и да правят освен млечни продукти и биосладолед от козе мляко.

В момента козите са 270, капацитетът на сградите е за около 1 000 животни и те планират да ги отглеждат толкова. Но за да затворят цикъла са им нужни инвестиции, за които те кандидатстват по европрограми в областта на земеделието.

Анна-Мария Велкова признава, че за доста неща са се научили по трудния начин. Животновъдството дава живот, но понякога не можеш да спасиш живот, казва тя и разказва, че другия месец очакват раждането на малките козленца.

Няма делници и празници във фермата

Във фермата времето не се мери с делници и празници. Те са на работа 24 часа от денонощието, седем дни в седмицата - природният цикъл при животните диктува и техния живот. Козите дори и зимата ги изкарвахме – дори и в снеговете, разказва още тя.

Козите те карат неволно да поддържаш добра физическа форма. „Мъжът ми имаше приложение на телефона, което му отброява крачките и на първия час след като излезе с тях започва някакво ръкопляскане, че постигнал 10 000 крачки - а това е в началото на деня, в края на деня бяха някъде около 40 000“, казва с усмивка Анна Мария.

Свободата, която има детето на село - незаменима

На репликата ми, че е смелост да зарежеш всичко и да хукнеш на село, за да отглеждаш животни, тя контрира, че по-голяма смелост в момента й се струва да останеш в динамиката на големия град. „Отвикнали сме от цялото движение и хората, геройство е да живееш в големия град – сутрин да ходиш на работа, вечер да се връщаш“, смята тя.

Анна-Мария признава, че едно от най-ценните неща е свободата, която има детето й на село. „Имаме си и патки, наскоро ни се излюпиха и пиленца – тя е като Тарзанче, тича, скача след животните – най-ценното за нея е свободата, която има там. Да гледаш козички как раждат, да гледаш кокошчици – това е незаменимо и за детето“, казва младата жена. И добавя, че това вероятно е една носталгия от детството й, от баба й.

Животът на село не отнема от нейната женственост

Питам младата красива жена с татуировка не отнема ли животът й на село и тичането след козите от нейната женственост, а тя лаконично казва, че според нея всичко това добавя към излъчването й на жена, а не взима. „Дори, когато бях в Пловдив не ме е дърпало да ходя по дискотеки и кафенета, не се чувствах на място. Сега се усещам много повече на място отколкото в големия град“, категорична е Анна-Мария Велкова.

Това си го усещам като призвание – има и други млади хора там, дори на тях им е странно, защото някои мечтаят за големия град, други пък са повече свързани със земята, искат да си насадят нещо, допълва тя.

А успехът го приема като пътека, по която можеш да следваш и да реализираш мечтите си, да се бориш за тях. Селото няма как да дойде при теб, ако го мечтаеш, трябва ти да отидеш при него, смята Анна-Мария.  

В природата виждаш най-добре творенията на Бог и чистотата

„Има и дни, в които ни идва да хвърлим всичко и може би това, което е най-хубаво е, че със съпруга ми гледаме в една посока – когато имаме еднакви мечти, когато еднакво се борим. Когато на него му е гадно и му е дошло до гуша аз го подкрепям, или когато на мен вече ми е прикипяло – той застава зад мен. Допълваме се с него и това е рецептата“, признава младата жена.  

По думите й всеки иска да създаде собствен свят, който да му носи ми, а този край село Долен е техния свят. „Моето семейство са вярващи - баба ми, майка ми, имам двама братя и те са вярващи. Винаги са ме учили на принципи, да цениш това, което Бог е сътворил, а тъкмо в природата можеш да го видиш това най-ясно - и чистотата и сътворението“, споделя още Анна-Мария Велкова.

И допълва, че освен принципите е важно да вярваш, че ще успееш.

Чуйте още в разговора на Йовка Йовчева с Анна-Мария Велкова.