Алъш-вериш. Това направи премиерът на Испания Педро Санчес с каталунските сепаратисти, за да получи нужната подкрепа и да успее да направи кабинет. В замяна беше обещана амнистия на замесените в референдума за независимост през 2017 г. , с изключение на лидера Карлес Пучдемон разбира се, но сега изглежда, че отцепниците ще бъдат изиграни.
Върховният съд в Мадрид обяви, че ще оспори легитимността на тези потенциални амнистии. Законът беше приет през март, но според най-висшата инстанция този закон нарушава правото за равенство пред закона.
Според Върховния съд амнистията например помилва насилствени действия, извършени в името на каталунската независимост, като хвърляне на камъни по време на протести, докато същите действия, извършени с други цели - политически или не - са наказуеми.
Съдът твърди също, че амнистията нарушава конституционния принцип на правната сигурност, като създава очакване, че други политически активисти могат да нарушават закона, без да бъдат наказвани.
Съдът в Мадрид също така оспорва преамбюла на закона за амнистията, според който амнистията ще оправи отношенията между сепаратистите и несепаратистите, като посочва липсата на разкаяние от страна на лидерите на сепаратисткото движение. Той нарече сепаратисткото предложение за отцепление "държавен преврат".
Политическите опоненти заявиха, че испанското правителство е предоставило амнистията само, за да привлече подкрепата на сепаратистките партии, от които министър-председателят Педро Санчес се нуждаеше, за да състави ново правителство след вота миналата година.
Някои дори тайно се надяваха, че чрез тези помилвания, ще има светлина и в тунела на Пучдемон, макар и той да не получи директна амнистия. За мнозина именно той е олицетворението на борбата на Каталуния за независимост. Най-богатата автономна област в Испания поиска да се отдели от Мадрид и да разполага сама с парите си. Някои от аргументите на сепаратистите дори звучаха логични.
Какво се случи през октомври 2017г. ?
Депутатите в каталунския парламент гласуваха за едностранно обявяване на независимост, което предизвика бързи репресии от страна на испанското правителство, тогава начело с Мариано Рахой, което също така свика предсрочни избори в региона.
Часове след стъпката за отделяне на Каталуния испанският Сенат предостави на правителството специални конституционни правомощия, за да спре движението на богатия регион към независимост.
След това консервативното правителство на Рахой свика спешно заседание на кабинета, след което Рахой излезе, за да обяви извънредните мерки, включително регионалните избори, насрочени за 21 декември.
В Барселона, регионалната столица на Каталуния, изявлението на Рахой в телевизионно обръщение беше посрещнато с дюдюкания и свирки на неодобрение от тълпите, които се бяха събрали пред портите на правителствения дворец, за да отпразнуват стъпките на своя парламент към независимост. Помните ли кадрите от тогавашните почти всекидневни протести? Каталунските знамена, „червените вълни“ по улиците на Барселона? Всичко това е далеч в миналото, но съдбата на просепаратистите е така реална и така „днешна“.
Ще удържи ли Санчес на думата си или обещаното беше една красива измама?
