Защо богатият свят страда от твърде малко автоматизация, като се очакваше вече роботите да са заели една не малка част от работните места на хората или поне да са облекчили значително някои водещи сектори? Този въпрос поставя на сцената в авторската си рубрика „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток, проф. д-р Милен Балтов.
Очакванията преди около век са били заредени с много голям оптимизъм – в началото на 21 век съотношението хора – роботи да бъде 1:1. Думата автоматизация е достигнала няколко пъти своя пик – през 1960 г., а после и през 1984, когато се отбелязва и върхов момент в експлоатацията на думата робот.
Ясно е, че темите на научната фантастика от тогава не се е сбъднала досега. Въпреки, че на 1 март тази година Илън Мъск оправи закана, че ако друг не го направи, той ще въведе схемата 1:1 роботи срещу хора.
„Днес най-много индустриални роботи има в Южна Корея и все пак не достатъчно. Съотношението е по-скоро 1:10 в полза на хората. В Япония роботизираната работна ръка е около 0,4 роботи към 10 нови служители. А противно на очакванията в миналото, индустриалните роботи сега са основно концентрирани в операции, свързани с тежки механични дейности и започва едва доловимо развитието им в информационните технологии и изкуствения интелект. От друга страна пада цената на т.нар. индустриални роботи от 69 хил. долара на 29 хил. долара и в България те започват да се прилагат“, коментира икономистът.
Но по-важният въпрос е, на къде е фронта към който се настъпва в момента, отговорът на този въпрос, чуйте в звуковия файл от проф. д-р Милен Балтов:
