„Бях като в небрано лозе – хвърлена в джунглата, без да знам къде съм.“ Така Деница Георгиева описва първите си изпити в НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов”. Решението да кандидатства идва спонтанно, само пет месеца преди приемните изпити. „Следвах стъпките, които искат от мен – материалите, танците, песните и така ме приеха.“

Сцената за нея не е просто работа, а емоционално изследване на себе си. „Имало е моменти, в които усещам емоции, които не са мои, и те остават в мен дори след ролята.“ Най-голямото ѝ предизвикателство е ролята Лейди Макбет – жена, която убива детето си. „Ние се опитваме да излезем от тях, но това далеч не е цялото. Има още един огромен път, за да разбереш какво наистина се случва в психиката.“

Животът в академията е тежък – по 20 часа на ден, с минимални почивки и постоянна работа. „Когато нямаш занятия, пак имаш задача – етюди, четене, наблюдения. Ти си изследовател. Всичко около теб е четене на материали за персонажите.“

Деница признава, че страхът не идва от ролите, а от срещата със себе си: „Когато проучваш един персонаж и искаш да изиграеш друг човек, трябва да се срещнеш с нещо вътре в теб, което може да те плаши. Не толкова персонажът, колкото битката с мен самата.“

Сценичната треска и напрежението са неизбежни, но тя намира начин да се справя: „Изпитваш огромно напрежение, което замъглява сетивата. Но трябва да се представиш перфектно дори когато е най-трудно.“

Въпреки напрежението и физическото изтощение, тя намира баланс и остава вярна на себе си. „Животът иска от теб да се справяш с всичко – да си дъщеря, приятелка, актриса – и всичко това едновременно. Академията е тренировка за живота.“

Деница вярва, че изкуството е истинско, когато докосва човешките сърца: „Искам да участвам в изкуство, което по някакъв начин те разтърсва и променя.“

Чуйте повече в цялото интервю на Деница Георгиева пред стажант-репортера Невена Георгиева!