Днес Байдън е в Кемп Дейвид и решава.
ЕТО ЗАЩО защо Байдън няма да се откаже (освен ако финансовите донори не дръпнат кранчето).
И ЕТО ЗАЩО, ако се отказва, ще се откаже точно днес, в неделя, защото историята се повтаря, а президентът Линдън Джонсън се отказа точно в неделя.
Гласът на Демократите
Може би е много важно и медийно значимо, че гласът на демократите, вестник “Ню Йорк Таймс”, тръби на висок глас и излиза с редакционни материали и бележки, че Байдън трябва да се откаже, но както се казва на чист български — “Ню Йорк Таймс” не пее в хора. Може би е важно, че най-влиятелните журналисти във вестника, редакционният борд, приятелите на Байдън, се обръщат с лични писма, послания и памфлети към Байдън, пишат, че “трябва да бъде намерен по-силен кандидат, който ще има по-голям шанс да бие Тръмп”, ама реалният политически живот функционира другояче.
“Имало,” пишат в редакционната бележка на “Ню Йорк Таймс”, “демократични лидери, които са по-способни да представят ясна, убедителна и енергична алтернатива на евентуален втори президентски мандат на Тръмп.” Вероятно е така, възможно е да има мнозина такива, но и самите висшестоящи журналисти в “Ню Йорк Таймс” много добре знаят, че политическият живот има други правила.
Има два клана в Демократическата партия, за по-голям драматизъм ги наричаме “кланът на Хилъри” и “кланът на Мишел”. Така. Около тях гравитират политически донори, че и мега донори — онези дарители, които реално правят една кампания финансово възможна. А кампанията, след това, ако победи, прави съществуването им в конкурентния бизнес свят по-лесно. Пито-платено, това е. Въпросните донори и мега-донори са мега-изнервени.
Мега изнервен мега донор хич не е приятна картинка.
И, разбира се, вместо да се занимава със загрижените гласоподаватели и да ги увери, че е годен за длъжността президент, Байдън прекара съботния ден в убеждаване на мега донорите, че ще победи. Обиколката му беше впечатляваща, а листата от финансови дарители, които бяха посетени — нещо като А-лист на богатите в района на Ню Йорк. Източници твърдят, че разговорите били много трудни (очаквано), но Байдън ги убедил, че след дебата гласоподавателите не били така разочаровани като журналистите. Демек - ма̀ни ги тия в "Ню Йорк Таймс".
Събота вечер Байдън прекарал в компанията на губернатора Фил Мърфи и съпругата му Тами. Мърфи е много близък на Байдън (кланът Мишел), беше посланик четири години в Германия по времето на Обама, супер наясно е с финансовите игри в една кампания (четвърт век е работил в Goldman Sachs), изключително богат и с богати приятели. В кампанията си за губернатор на Ню Джърси бе нееднокрактно обвиняван, че “купува изборите”. Ерго — Мърфи знае как се намират пари за избори. Важна подробност е, че през 2017 той похарчи милиони повече от опонентите си, за да стане губернатор, а тогава лично вицепрезидентът Байдън го подкрепи.
Няма лошо, време е за връщане на услугата. Пардон — връщане на жеста.
Нощта на дебата
Този “жест” се движеше финансово добре до четвъртък, нощта на дебата. Мърфи и тези като него имат достатъчно връзки и бяха осигурили средства за кампанията на Байдън. Разбира се, донорите си мислеха, че все пак залагат донякъде на сигурно. До нощта на дебата.
Та Байдън отиде в събота в къщата на Мърфи, за да убеди Мърфи и останалите, че все още залагат на сигурно. Според източници е казал следното: “Разбирам притесненията ви след дебата. Нямах силна вечер, но ще се боря здраво оттук насетне.”
Часове преди това успокояващото турне на Байдън и съпругата му Джил (която силно настоява Байдън да не се оттегля) е било в Хамптънс, кварталът на богатите, образно казано. Срещнали са се с доста донори, например с Аврам Глейзър и съпругата му Джил. Глейзър е много добре познат и в Европа, собственик е (мажоритарен дял) на Манчестър Юнайтед (после Пеп Гуардиола като се чуди защо Джулия Робъртс отива на гости на Юнайтед, а не на Сити, докато е в Манчестър, да знае). И като излизал от къщата на Глейзър и после отивал в друга къща, а после излизал и от нея, все бил срещан от групи хора, които викали и го молели да се оттегли. Нещо като журналистите на “Ню Йорк Таймс”, но всички знаем, че не е толкова лесно, оттеглянето не става просто ей така.
Не е лесно, а дори всъщност е невъзможно, Байдън да се откаже.
И освен това, важно е какво казват клановете. И тъй като в момента водещ е кланът на Мишел, важно е да се следи какво казва Дейвид Акселрод, главен стратег на кампаниите на Обама. А Акселрод тъкмо каза следното: “Джо Байдън е номинация на Демократическата партия. Номиниран е от гласоподавателите в първичните избори в Щатите. Ако самият Байдън не реши да се оттегли — което няма да стане — нещата са ясни. Дискусията, която се води сега, беше актуална преди една година, когато малцина искаха да я проведат. Днес тази дискусия е без значение.”
НО! ВНИМАНИЕ!
Кланът Мишел каза ясно и точно какво следва. Освен, ако не реши друго. Кланът, не някой друг. Но кланът е зависим от донорите, а те искат победа. И ако финансовите потоци спрат, какво става? Хмм... Засега Байдън продължава.
Засега.
Днес Байдън е в Кемп Дейвид.
НАПОМНЯМ:
На 31 март 1968 г. Линдън Джонсън се появи по националната телевизия и обяви, че частично спира американските бомбардировки над Виетнам и че е решил да не търси номинацията на своята партия за президент. „Сега има разделение в американската къща“, заяви тогава Джонсън.
"Новината, че президентът е отказал да се кандидатира за преизбиране, изпрати вълни от шок и въодушевление сред смаяния електорат," пишат историците после. Денят е неделя.
