Валери Андреев и Антон Цанков, носители на наградата „Най-добър младежки стартъп“  за 2026 г., гостуваха в „Бранд България“ по Дарик радио в разговор за младите българи, изкуствения интелект, предприемачеството и възможността от България да се създават технологични продукти с международен потенциал.

Двамата са учили в Нидерландия, но свързват бъдещето си с България. За Валери Андреев завръщането не е просто географско решение, а личен и професионален избор. „Върнах се“ означаваше, че успях да се прибера при хората, които обичам. И най-важното — успях след прекараното време там да съм сигурен, че България е мястото, където искам да се развивам“, каза Валери Андреев.

В центъра на разговора беше тяхната платформа с изкуствен интелект, насочена към малки и средни бизнеси. Идеята е компаниите да могат да използват AI в собствена, сигурна среда, без да губят контрол върху информацията си. „Нашият стартъп помага на малки и средни бизнеси да създадат своя собствена и сигурна AI среда“, каза Валери Андреев.

Според младите предприемачи големият въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще навлезе в бизнеса, а как ще бъде използван — като инструмент, който подрежда знание и ускорява процеси, без да изважда човека от решението. „Идеята е да върнем човека обратно в процеса. В момента AI до голяма степен започва да ни дава отговорите: „Отиди до тази аптека“, „направи ми обобщение една страница“. Но човекът е излязъл от процеса, станал е зрител. Ние не искаме това“, каза Валери Андреев.

Разговорът засегна и страха, че изкуственият интелект ще замени цели професии. Според Валери Андреев по-точно е да се говори за промяна в начина на работа, а не за автоматично изчезване на хората от нея. „За мен „застрашен“ означава, че човек прави нещо по определен начин и с въвеждането на AI ще трябва да промени начина, по който го прави“, каза той.

Мирослав Боршош постави и темата за младото поколение — често описвано през клишета за липса на дисциплина, нежелание за работа и прекалена зависимост от технологиите.

Валери Андреев и Антон Цанков отговориха с друг образ на своето поколение — по-прагматично, по-гъвкаво и ориентирано към резултат. „Смятам, че нашето поколение работи много ориентирано около резултатите. При нас е важно да се свърши дадена работа“, каза Валери Андреев. Тази промяна, според тях, вече поставя нови изисквания и към работодателите. Работата от 9 до 5, задължителното присъствие в офиса и старите модели на контрол постепенно отстъпват пред по-ясна оценка на резултата. „Професиите ще се променят. Самите професии, които едно време са били дефинирани като работа от 9 до 5 в офиса, ще се променят по изключително различен начин и работодателят трябва да се адаптира. Просто няма да има избор“, каза Антон Цанков.

Двамата говориха и за българите в чужда университетска среда. По думите им младите българи често са възприемани като работливи, амбициозни и готови да се доказват.
„Всички много харесват българите, особено в университета — българи и румънци. Много ни харесват, защото сме трудолюбиви. Търсят хора, които искат да се развиват, търсят най-доброто“, каза Валери Андреев. „Имаме възможност да покажем България по различен начин, да говорим за нея по различен начин и да каним хората да видят България такава, каквато ние я виждаме“, добави той. 

В разговора за образа на България навън двамата бяха категорични, че промяната зависи и от тяхното поколение — от начина, по който говори за страната, работи, създава продукти и кани света да я види отвъд стереотипите. Според тях България може да бъде конкурентоспособна в сферата на новите технологии, ако умее да използва предимствата си — талант, адаптивност, идеи и възможност за работа без географски ограничения.