Как България комуникира себе си пред света и защо съвременната култура трябва да бъде част от този образ? Това беше основната тема в разговора на Мирослав Боршош със Суни Данаджъ в предаването „Бранд България“ по Дарик радио.

Поводът за гостуването ѝ е предстоящото трето издание на Sofia Art Fair, но разговорът излезе далеч извън рамките на самото събитие. Според Данаджъ един от големите проблеми на България е липсата на стратегическо мислене за начина, по който страната представя своите ресурси, култура и съвременни постижения. „Все още нямаме този рефлекс да планираме стратегически. И затова ситуационно оцеляваме“, каза тя.

По думите ѝ България често обяснява неуспехите си с това, че е малка държава и малък пазар. „Не ни е малкото проблемът. Достатъчно големи сме. Ние трябва просто малко по-дисциплинирано да действаме.“

Суни  Данаджъ посочи София като място, което има особена отговорност да създава събития с международен мащаб и да показва съвременния образ на страната. България има артисти, куратори и професионалисти, които работят на световно ниво, но често липсва средата, която да ги свърже с международните мрежи. „Това, което направихме със Sofia Art Fair, беше да поставим на масата на тези разговори България, защото нас ни нямаше.“

Според нея страната има достатъчно силни творци, но международното признание изисква достъп до конкурентна среда, контакти и устойчиви механизми за представяне.

В разговора беше поставен и въпросът за културата като икономика. Според Данаджъ все още съществува погрешното разбиране, че изкуството е нещо странично спрямо бизнеса и развитието на държавата. „Не е лошо произведенията на изкуството да се продават. Това е голямата стигма, която за мене трябва да бъде преодоляна. Защото културата и изкуствата не са някаква значка на ревера на нашата държава. Те са нещо, с което се показваме пред света.“

По думите ѝ културните събития носят добавена стойност далеч отвъд самия сектор — чрез международни гости, хотели, ресторанти, транспорт, туризъм и по-голяма разпознаваемост на града и страната. Затова публичното финансиране на културата трябва да се разглежда и като инвестиция, а не единствено като разход.

„Затова Бранд България трябва да го има. Защото по какъв начин комуникираме нашата държава, какво е съвременното, което показваме, и паметта, която имаме — как показваме и нея. Трябва да се подготвим.“ Международният образ на една държава не се създава само от това, което е наследила. Той зависи и от това какво създава днес — и дали умее да го покаже на света.