България прави все по-добро вино, но все още не е успяла да превърне това качество в разпознаваем национален образ. Именно върху това се фокусира разговорът в „Бранд България“ по Дарик радио между водещия Мирослав Боршош и Емил Коралов от Българската асоциация на винените професионалисти. В разговора двамата припомниха и общата си работа по международен форум за винен туризъм в България, събрал водещи представители на сектора от чужбина. Именно такива инициативи според тях имат смисъл, ако са част от дългосрочна политика за изграждане на образ, а не остават единични събития.
Според Коралов основният проблем вече не е качеството на продукта, а начинът, по който България го представя. „Българското вино не е мит. То е реалност. Това е един продукт, който в момента има много силно качествено съдържание. Проблемът му е, че няма правилния образ. Няма правилния образ навън, няма правилния образ и в България.“ Коралов е категоричен, че на страната ѝ липсва общ винен бранд: „Това, което го няма все още, е шапката на бранда България. Няма бранд „българско вино“.“
Като възможен отличителен знак на българското вино Коралов посочи Мавруда. „В България аз лично и нашата асоциация може би най-много вярваме в сорта Мавруд. Той не е случаен. Първо, в сорта Мавруд има история. Тук има сторителинг, нещо, което може да се разказва.“ Той сравни потенциала му с този на други местни сортове — Мелник е силно свързан с конкретен регион, а Гъмзата се отглежда и извън България. Затова, ако страната трябва да избере един сорт, който първи да я представя пред света, неговият избор е ясен: „Ако трябва да бъде избран един сорт, който да ни е флагманът, който да движи всички останали, това може да бъде Маврудът.“
Мирослав Боршош постави тази възможност в по-широкия контекст на изграждането на национален бранд - чрез избор на разпознаваем символ и последователна политика за неговото налагане. Десет години целенасочени усилия, обединяващи държавата и винения сектор, биха могли да превърнат Мавруда от местен сорт в международно разпознаваема винена легенда, която посетителите на България непременно искат да опитат. Но подобна цел изисква дългосрочна стратегия, а не поредна краткотрайна кампания. „Винената стратегия е нещо, което не се прави за една-две години. Това е нещо, което трябва да виждаш 20 години напред“, подчерта Емил Коралов.

Паралелно с темата за националния образ бизнесът се сблъсква и с конкретни трудности. България вече е нетен вносител на вино, а чуждите вина често имат по-силно присъствие в ресторантите. „В момента ние сме нетен вносител на вино, вместо да изнасяме много повече, отколкото да внасяме. Това е пагубно за бранша“, каза Коралов. Според него България трудно може да се състезава в най-ниския ценови сегмент. Силата ѝ е в по-доброто качество, местните сортове и продуктите с ясно разпознаваем произход. „Там може да предложим специфичен продукт. Там може да предложим продукт, който се знае, че е български, от български сортове.“
Затова и въпросът не е просто как да продаваме повече българско вино. Въпросът е дали България може да избере своя разказ, да го превърне в дългосрочна стратегия и да създаде винен бранд, който светът да разпознава.