Почти четири десетилетия след аварията в Чернобил българското общество все още не е изговорило докрай какво се е случило през пролетта на 1986 г. и как държавата е реагирала на опасността.

За премълчаните факти, липсващата памет и хората, които въпреки риска са се опитвали да предупредят обществото, разговаря Мирослав Боршош в „Бранд България“ по Дарик радио с Калоян Николов и Даниел Иванов, създатели на документалния филм „Хроники за неудобната истина“. „Оказва се, че тази тема е една отворена рана за нашето общество“, каза режисьорът и продуцент Калоян Николов.

Филмът започва преди четири години като малък документален проект, но постепенно прераства в мащабно проучване на архиви, документи и свидетелства. „Показваме фактите, показваме тези тайни, които ние сме проверили в документи и хората, които ги разказват, но ние сме снимали живи свидетели, които разказват с тяхната емоция какво се е случило“

Един от големите въпроси е какви са били реалните здравни последици за България. Отговорът трудно може да бъде даден десетилетия по-късно. „До момента цялостни изследвания, свързани с Чернобил, такъв голям мониторинг, който да е правен през годините, няма. Никога не е правен. И няма как и вече да може да бъде направено“, каза Николов.

Сред важните открития на екипа е архивен запис от телевизионно студио от началото на 90-те години, в което учени и лекари, опитвали се да предупредят за опасността, застават срещу представители на тогавашната правителствена комисия. Когато авторите търсят оригинала в архива на Българската национална телевизия, той не е открит. Копието, използвано във филма, е запазено от един от участниците, който през годините е записвал телевизионните материали за Чернобил. 

Особено важен за авторите е въпросът какво знаят по-младите поколения за случилото се.  „В момента младите, които не са го изживели, ние не сме го изживели, но в момента последните поколения те изобщо нямат представа, те в училище дори не стигат до тази тема, за да я учат“, каза монтажистът на филма - Даниел Иванов.

Интересът към „Хроники за неудобната истина“ показва, че темата далеч не е останала в миналото. Зала 1 на НДК е разпродадена месец преди премиерата, а сред зрителите има и хора, преживели 1986 г., и много млади. След прожекцията на сцената излизат учени, лекари и други свидетели, които преди 40 години са се опитвали да предупредят за опасността.  „Това са 2600 човека, които ги аплодират на крака. За нещо, което те са направили преди 40 години“, разказа режисьорът.

„Фактът, че те са били много смели хора, след като са се опълчили на целия този режим. И въпреки риска за семействата им, риска за кариерите им, те са направили всичко по силите си да кажат на колкото може повече хора“, каза Даниел Иванов. 

За авторите „Хроники за неудобната истина“ не е просто разказ за една политическа система и решенията ѝ през 1986 г. Филмът поставя въпрос, който остава актуален независимо от времето и властта. „Това, което се случва вътре, е един урок, който е за абсолютно всички видове власти.

Филмът в крайна сметка обединява. Защото обединява зрителите за това да видят какво се е случило, как се е случило, защо се е случило.“ И в крайна сметка - „урок за морала“. Защото образът на една държава не се създава само от успехите и историите, които иска да покаже. Той зависи и от начина, по който тя говори за неудобните истини от собственото си минало и отдава дължимото на хората, които в трудни моменти са избрали да защитят другите, вместо да мълчат.