Анимацията и видеоигрите могат да бъдат много повече от творчески продукт — индустрии с висока добавена стойност, собствена интелектуална собственост и потенциал да изграждат разпознаваем образ на България по света. За това разговаря Мирослав Боршош в „Бранд България“ по Дарик радио със Стани Милев от Асоциацията на българските анимационни продуценти.

България има сериозна традиция в анимацията, а през последните години се развива и гейминг индустрията. У нас работят големи международни компании, независими студиа и български специалисти, които участват в продукции за световния пазар.

Според него големият въпрос е дали България ще остане основно място, на което чужди компании възлагат производство, или ще започне да създава собствени продукти, права и брандове. „Ние разполагаме с изключително добри професионалисти, когато става въпрос за производството“, каза той. Български композитори, художници, аниматори и други специалисти вече участват в продукции на най-високо международно ниво.

Проблемът е, че страната продължава да бъде предимно аутсорсинг дестинация. „Когато тази работа свърши, ние не запазваме права в това, което сме направили.“ Именно тук според Милев е голямата разлика между производството на услуга и създаването на истинска креативна индустрия. „В креативната индустрия това, което има най-голяма стойност, е интелектуалната собственост.“

Един успешен герой, история или измислена вселена може да се развива в книги, филми, сериали, игри и множество други продукти и да достига до публика по целия свят. Затова следващата крачка за България според него е не само да произвежда добре, а да се научи да създава и запазва собствена интелектуална собственост. „Нашето студио работи по проект, който е супергеройска вселена, базирана на българска митология и фолклор. И ние това искаме да го изнесем навън.“

Според него, именно подобни продукти могат да се превърнат в част от Бранд България - български истории и културни образи, разказани на съвременен език и предназначени за международна публика.

За развитието им обаче е необходимо финансиране. Според Милев това остава една от основните пречки пред българските продуценти. „Финансирането със сигурност е най-голямата пречка в момента, защото създаването на игри и на филми е изключително скъпо удоволствие.“

Съществуващите инструменти през Министерството на културата и Националния филмов център имат своето място, но според него липсва друг тип механизъм - такъв, който да инвестира именно в комерсиални продукти и интелектуална собственост, с очакване за икономическа възвръщаемост.

Милев даде пример с Ирландия, която целенасочено инвестира в анимационната, гейминг и креативната индустрия и постепенно се превръща в международен център за подобни продукции. Според него България също трябва да започне да гледа на тези сектори не само като на култура, която има нужда от подкрепа, а и като на икономика.

Тъкмо тук е и потенциалът за Бранд България - не просто български художници да работят по чужди продукции, а от България да тръгват собствени герои, истории и светове, които могат да достигнат до милиони хора.