Ще излязат ли хората на културата на протест, след като проектобюджетът се разминава с поетите от държавата ангажименти? Този въпрос дискутираха Мирослав Боршош и д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата, в „Бранд България“ по Дарик радио.

Поводът е Хартата за културна политика — документ от 64 точки, подкрепен от политическите сили и Министерството на културата, част от чиито приоритети са включени и в управленската програма на правителството.

„Всъщност в петък правителството отрече част от управленската си програма, защото основните елементи на Хартата за културна политика са вписани в управленската програма на правителството, и то с конкретни срокове“, каза тя.

Един от примерите са културните паспорти за деца и младежи от 6 до 18 години, които трябва да бъдат въведени до септември 2027 г. „Няма средства предвидени за културния паспорт“, заяви тя и постави въпроса дали правителството се отказва от този ангажимент.

Още по-тревожна е средносрочната бюджетна прогноза. По думите ѝ делът за група „Култура“ в момента достига 0,56% от БВП, включително с еднократни разходи, но в следващите години е предвидено свиване. „Но в четиригодишен аспект свиването е предвидено до 0,43%. Тоест намалява с около 0,13% или свиване на дела с 24%.“ Особено засегнати остават музеите, читалищата и независимият сектор, където проблемите с финансирането се натрупват от години. „Българската култура е един от тези сектори“, каза д-р Диана Андреева-Попйорданова за публичните сфери, които са хронично недофинансирани.

Към финансовите проблеми тя добави и тревожен сигнал от НАТФИЗ. След среща на университетския алианс FILMEU в Дъблин, по думите ѝ, заради системното институционално неприсъствие на ректора Академията е поставена в неблагоприятна позиция в консорциума. „Отнемат се ръководните функции на НАТФИЗ в работни пакети“, каза тя и подчерта, че така се обезценява трудът на екипа, получил признание и от Европейската комисия.

В разговора беше поставен и въпросът може ли културата действително да бъде част от Бранд България, ако страната няма последователна международна културна политика. „Няма я общата политика, която следва да бъде разработена на национално ниво — къде и какво правим като приоритетно направление във всяка една индустрия, във всяко едно изкуство, така че българската култура да пътува не само в рамките на Европейския съюз, но и на трети страни.“

Дали натрупаното напрежение ще доведе до протест, засега остава отворен въпрос, но разминаването между Хартата, управленските обещания и реалните числа в бюджета вече поставя сектора пред поредното изпитание.