Българският туризъм е на кръстопът и има нужда от нов модел — по-малко зависим от сезонността и ниската цена и много по-силно насочен към качество, преживяване и разпознаваем образ. Това заяви в предаването „Бранд България“ по Дарик радио председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Петър Стоянов.

В разговора с водещия Мирослав Боршош той подчерта, че дълги години България успешно се е рекламирала основно чрез морския и зимния туризъм. Този модел е работил, но днес вече не е достатъчен. „Нашият сезон трябва да започва на 1 януари и да приключва на 31 декември. И вътре, в цялата тази календарна година, предвид всичките ни природни и културни дадености, ние трябва да развиваме различните ниши, които ни позволява територията България“, каза Стоянов.

По думите му страната има много по-голям потенциал от традиционното море и ски. Културният, виненият, СПА, гастрономическият, планинският и градският туризъм могат да привлекат различен тип публика и да създадат по-висока добавена стойност. „Това, мисля, че е шанс България да се покаже по различен начин на картата“, посочи той.

Един от основните проблеми според председателя на АБТТА е разминаването между цената и качеството. Доскоро едно от конкурентните предимства на България е било, че е достъпна, безопасна и сравнително евтина дестинация. Днес ситуацията се променя. „Тази година ние не сме евтина и сме всичко останало. А човек, който плаща повече, изисква повече“, подчерта Стоянов.

Според него на много места цените са се повишили по-бързо от качеството на услугата. А туристът вече не сравнява България със самата нея отпреди пет или десет години, а с Гърция, Турция, Италия, Испания и всяка друга дестинация, която може да избере. „В момента цената много бързо изпревари качеството на това, което имаме в България“, каза той.

Стоянов подчерта, че масовият туризъм има своето място и не бива да бъде отричан. Той има своето място и ще продължи да бъде важна част от сектора. Но ако България иска да промени международния си образ, трябва да развива много по-силно продуктите, които предлагат конкретно преживяване.

Туристът, който идва за българското вино, местната кухня, културното наследство, природата или определен град, не избира страната само заради цената. Той идва с интерес към самото място. „Културният и всяка форма на нишов туризъм, който България може да развива и има съответния потенциал да го развива, е огромен потенциал и за мен лично през него можем да върнем добрия имидж“, заяви Стоянов.

 „Туризмът се продава през имиджа на една държава, а имиджът на една държава се гради не на туристическа база. Той се гради на базата на сигналите, които тази държава дава по света“, каза председателят на АБТТА. 

Според него част от чужденците все още взимат трудно решение да посетят България, защото предварителната им представа е изградена от негативни новини, стереотипи или просто липса на достатъчно информация. „Хората, които взимат решения за пътувания в България, не ги взимат лесно. И в някои случаи дори са притеснени от това, което са чували в собствената си държава за нашата държава. Но когато дойдат тук, са по-скоро приятно изненадани“, каза той.

Точно това разминаване между предварителния образ и реалното преживяване е една от големите възможности пред България. Въпросът вече не е само колко туристи ще пристигнат през следващия сезон, а какво ще отнесат със себе си, когато си тръгнат. По думите на Стоянов точно нишовият туризъм има потенциала да привлича по-взискателна публика, която търси качество и е готова да плати за него. Това са и туристите, които по-често си тръгват с добро впечатление от страната и впоследствие сами се превръщат в нейни посланици.

Проблемът обаче не може да бъде решен само от отделни хотелиери, ресторантьори или туроператори. България има нужда от по-дългосрочен национален подход. „Да имаме цялата нация, мисия и план, върху който всички да работим, а не просто на отделни места да се появяват добри примери или лоши примери и оттук-оттам да позакърпваме всяка година“, заяви Петър Стоянов.

В крайна сметка големият въпрос е не само как да доведем повече туристи, а каква България искаме да им покажем. Защото туристическият продукт е част от репутацията на държавата.

А истинският „Бранд България“ започва там, където човек си тръгва с усещането, че е открил място, към което има причина да се върне.