Вопит да решат два проблема с околната среда наведнъж, изследователи от университета в Китакюшу в Япония са открили, че употребяваните бебешки памперси могат да заместят между 9% и 40% от пясъка, използван при производството на бетон, и то без да се компрометира здравината му, пишат от сайта на Darik Business Review

Пелените за еднократна употреба са сериозен източник на нерециклируеми отпадъци, а производството на цимент е отговорно за почти 7% от глобалните емисии на парникови газове и изразходва около 50 милиарда тона пясък всяка година.

“Реорганизация заради климата”. Милиарди хора може да се преместят заради високи температури

С бетона, в който са вложени раздробените памперси, вече е построена малка къща в Индонезия. Тя демонстрира как този вид отпадъци могат да бъдат отклонени от сметищата и използвани за изграждане на по-достъпни жилища в общностите с ниски и средни доходи, пише списание Nature. 

В богатите държави броят на населението в повечето случай е в застой или намалява, но в същото време в Индонезия и много други страни с ниски и средни доходи то продължава да расте.

Това увеличава раждаемостта, а заедно с нея се повишават както използваните памперси, така и търсенето на евтини жилища.

Пелените за еднократна употреба обикновено се правят от дървесна маса, памук и супер-абсорбиращи полимери, малки количества от които подобряват механичните свойства на бетона.

С финансиране, осигурено от базираната в Джакарта компания за управление на отпадъците Awina, ръководителят на проекта Сисванти Зурайда, която е строителен инженер в университета на Китакюшу, се заема да определи колко пясък може да бъде заменен с пелени, за да се създадат полезен бетон и хоросан.

Какви са основните характеристики на пасивните сгради?

Първоначално изследователите се снабдяват с използваните памперси на местно ниво. Зурайда има малко дете и след като измива, изсушава и нарязва памперсите, смесва получения материал с цимент, пясък, чакъл и вода. Екипът тества различни смеси, заменяйки до 40% от пясъка в бетона.

След един месец втвърдяване, пробите се тестват и под налягане, за да се определи точката на счупване на композитния материал. От тези измервания Зураида и нейните колеги изчисляват максималния дял отпадъци от пелени, които биха могли да отговорят на нуждите на строителните компоненти.

Колкото повече пелени се влагат в бетона, толкова по-ниска е якостта на натиск. Следователно, структурни компоненти, като колони и носещи греди, се нуждаят от по-малка част от този материал, в сравнение с архитектурните елементи, като стени и бетонни блокове. 

За своя прототип на едноетажна къща изследователите са изчислили, че 27% от пясъка може да бъде заменен с отпадъци от пелени. Но ако къщата е триетажна, съотношението ще трябва да спадне до 10%.

В архитектурните компоненти до 40% от пясъка може да бъде заменен с отпадъци от пелени, като най-висок е делът в бетонните стенни панели.

В подовите и градинските настилки, които трябва да са по-здрави от стените, за да отговарят на строителните стандарти, само 9% от пясъка може да бъде заменен с използвани памперси. 

Кактуси и фалшиви банани. Какво ще ядем след години?

В следващия етап от проекта бетонът с памперсите е използван за изграждането на експериментална къща, отговаряща на индонезийските строителни стандарти. Сградата е сравнително малка, като общата застроена площ на етажа е само 36 квадратни метра.

За да ускорят строителния процес, изследователите са използвали бетон с вложени в него памперси за архитектурните елементи и метални греди за структурните компоненти.

За строителството на къщата са използвани около 1.7 кубически метра отпадъци от памперси, или приблизително 8% от общия обем на композитния материал.

Химикът Кристоф Шрьофл, който изследва устойчиви строителни материали в Дрезденския технологичен университет в Германия, смята, че технологията е един от начините за извличане на стойност от неразградимите отпадъци.

Той обаче предупреждава, че транспортирането на използваните бебешки пелени до преработвателните предприятия и строителните обекти може да генерира доста дълги транспортни пътища.

Сисванти Зурайда е съгласна, че отделянето на пелените от общия поток на отпадъците би било едно от най-големите предизвикателства в практическото приложение на нейния експеримент.  

Индонезия е генерирала 20 милиона тона отпадъци през 2021 г., като едва около10% от пластмасите в тях са рециклирани.

Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм