„Трябва да започнем да третираме водата като политически приоритет – не само политически, но всички ние трябва да я ценим като стратегически ресурс, какъвто тя е. Околната среда вече не е просто нещо, което е хубаво да имаш, ако можеш да си го позволиш, ако имаш времето и парите. Тя е нещо много по-дълбоко и е пряко свързана с нашата сигурност и конкурентоспособност.“ Това каза ексклузивно пред Дарик еврокомисарят по околна среда Йесика Русвал.

Водната криза в Европа: Между сушата, наводненията и замърсяването

Еврокомисарят започна с тревожна равносметка за състоянието на водите на Стария континент. „Стартирахме нашата стратегия с ясното признание, че ситуацията с водата в Европа е в лошо състояние. На места имаме твърде малко вода, на други – твърде много, а освен това навсякъде се сблъскваме със замърсени води“, обясни Русвал. Тя уточни, че макар проблемите да изглеждат различно в отделните държави-членки, новата стратегия за устойчивост има за цел да предложи интелигентни решения – от по-прецизно измерване до много по-ефективно повторно използване на водните ресурси.

Попитана дали тези регулации ще доведат до реално пречистване на реките, по-евтина вода и край на сухите лета, еврокомисарят демонстрира реализъм. Тя подчерта, че законите сами по себе си не могат да спрат природните бедствия, породени от климатичните промени и начина, по който са изградени съвременните общества.

„Ще продължаваме да имаме наводнения и суши. Но това, което трябва да направим, е да действаме по-умно – например чрез решения, базирани на природата, и възстановяване на естествените екосистеми“, коментира тя.

Русвал засегна и темата за финансовата достъпност, определяйки водата като фундаментално човешко право. Тя обаче призна, че в Европа с години не са правени достатъчно инвестиции в сигурността на водите – както в подмяната на остарелите тръбопроводи, така и в пречиствателните съоръжения.

България като отличник в пренасочването на еврофондове за ВиК сектора

Един от най-важните акценти в интервюто бе мястото на България в европейските екологични програми. Според Русвал основният проблем на Стария континент не е липсата на закони, а тяхното реално прилагане на местно ниво. За да се постигнат целите за качество на водите обаче, са необходими огромни средства.

В този контекст еврокомисарят разкри, че при ревизията на Кохезионния фонд, направена преди около една година, Европейската комисия е поставила като основни приоритети сигурността и конкурентоспособността. „Днес сигурността означава и вода. Позволихме на държавите да използват водната политика като приоритет и България всъщност е страната, която най-категорично приоритизира тази ревизия, за да насочи средствата към своята ВиК инфраструктура“, похвали страната ни Русвал.

Тя обърна сериозно внимание и на шокиращите загуби на питейна вода. Докато средният процент на течове от тръбопроводите в ЕС е около 25%, в някои български градове тези нива са значително по-високи, което еврокомисарят определи като „недопустимо пилеене на оскъден ресурс“. Тя обаче изтъкна и един позитивен факт – у нас вече се тестват изключително успешни иновативни технологии, които откриват точните места на течовете по дигитален път, спестявайки скъпоструващата подмяна на цели магистрални тръбопроводи.

За справяне с този проблем България може да разчита на сериозно финансиране не само от Кохезионния фонд, но и от Плана за възстановяване (Next Generation EU), както и на съвместни проекти с Европейската инвестиционна банка. Русвал напомни, че страната ни има богато биоразнообразие и реки, които пресичат различни граници, което изисква активно регионално сътрудничество: „Не можете да решите проблемите с водата само в една държава, нужно е сътрудничество.“

Амбицията за 2030 г.: Можем ли да спрем да живеем на заем от планетата?

Другата голяма и болна тема в разговора бе управлението на отпадъците. Европейската комисия си е поставила за цел до 2030 година – след само четири години – да удвои дела на рециклираните материали, използвани в икономиката на Съюза. Днес този процент е едва 12%, което Русвал нарече „твърде ниско ниво“, предвид факта, че ЕС има екологично законодателство още от 70-те години на миналия век.

На въпроса дали тази цел е реалистична, тя отговори категорично: „Ние просто не можем да си позволим да не преминем към кръгова икономика. Европа няма собствени ресурси. Независимо дали говорим за пластмаса, критични суровини или цимент, ние трябва да ги използваме ефективно. Сега живеем отвъд планетарните си граници, а това вече е въпрос на национална сигурност.“

Тя допълни, че Европа остава опасно зависима от трети страни за изкопаеми горива, които се използват не само за енергия, но и за производството на ключови продукти като изкуствени торове. Преходът към кръгов модел обаче ще изисква пълна промяна в мисленето на хората, интелигентни бизнес решения и сериозно финансиране, но същевременно ще отвори хиляди нови работни места.

Ниските нива на рециклиране у нас – от проблем в златна възможност

Йесика Русвал коментира и факта, че България продължава да заема последното място в ЕС по нива на рециклиране, като масово се разчита на депониране в сметища, което уврежда здравето и природата ни. Според нея обаче това трябва да се разглежда не като присъда, а като икономически шанс.

„Ако отпадъците се събират в чисти и строго разделени потоци, те се превръщат в ценен актив“, обясни тя. Като пример еврокомисарят даде дори отпадъчните води от канализациите, от които чрез съвременни технологии могат да се извличат висококачествени фосфати и торове за земеделието. Русвал призова българските власти и граждани да погледнат на боклука от друг ъгъл – като на ресурс, от който пазарът има крещяща нужда.

Край на практиката Източна Европа да бъде „сметище“ за отпадъци

В интервюто бе повдигнат и изключително чувствителният въпрос за Новия закон за кръговата икономика, който цели създаването на единен европейски пазар за отпадъци. Съществуват сериозни опасения в страните от Източна Европа, че под предлог, че се изпращат за рециклиране, тонове боклуци от западните държави ще бъдат просто депонирани в по-бедните членки.

Русвал увери, че Брюксел е наясно с тези злоупотреби и предприема строги мерки. Тя даде за пример новите регулации, които влизат в сила още това лято и които напълно забраняват транспортирането на текстилни отпадъци, без предварително да е ясна крайната им дестинация и метод на преработка.

Целта на единния пазар обаче е да премахне огромната бюрокрация, която в момента спира истинския бизнес с рециклиране.

„В момента в Европа имаме 27 различни, предимно регионални пазара на отпадъци. За да изпратите отпадък от Финландия до Испания или до България, понякога отнема между три и шест месеца в разрешителни. Това убива възможността за изграждане на работещ бизнес модел за вторични материали. Трябва да премахнем тези бариери, за да може рециклирането да стане печелившо“, обясни визията си еврокомисарят.

Шведският опит: Екологията не е лукс, а печеливш бизнес

Русвал даде за пример своята родина Швеция, която традиционно е пионер в екологичните политики, но призна, че дори и те имат своите предизвикателства. Най-важният урок, който България и останалата част от Европа могат да научат от Стокхолм, е, че зелената трансформация не пречи на бизнеса.

„Това са две страни на една и съща монета. В Северна Швеция в момента тече мащабна зелена индустриализация. Бизнесът прави това не просто защото е добро за планетата, а защото е икономически изгодно – те печелят реални пари от това“, категорична бе тя.

Екологията влияе на изкуствения интелект, храните и миграцията

В края на разговора еврокомисарят изрази леко разочарование от факта, че обществото все още поставя темата за околната среда в „изолиран ъгъл“, без да вижда голямата картина.

Тя припомни, че чистият въздух е преди всичко здравеопазване, а недостигът на вода е глобален проблем, който пряко застрашава производството на храни. Нещо повече – водната криза вече е основен двигател на геополитически конфликти и масова миграция по света. Русвал направи и интересна връзка с модерните технологии: „Ако нямаме вода, ние не можем да строим нови мащабни центрове за изкуствен интелект (AI), не можем да произвеждаме автомобили, нито да генерираме енергия. Околната среда трябва да бъде интегрирана във всяка една политика. Тя е свързана с абсолютно всичко останало.“

Попитана с какво постижение би искала да бъде запомнена, ако погледне назад към мандата си след 10 години, Йесика Русвал завърши с лична равносметка: „Бих казала много неща, но ако трябва да избера едно, наистина се надявам да сме променили начина си на мислене, когато става въпрос за кръговостта. Започнахме с регулации през 70-те години и изминахме съвсем, съвсем малка част от пътя. Ако можем действително не само да го придвижим малко, но и реално да превъртим часовника малко назад, бих била много щастлива да го видя.“

Гледайте цялото интервю: