Политологът Иво Инджов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира геополитическата обстановка, резултатите на междинните избори в САЩ, протестите в Европа и изминалите избори за президент у нас.
„Виждаме пред какви кризи са изправени съвременните либерални демокрации в Европа, в Северна Америка и в останалите части на земното кълбо.“
„Ако през 1989 г. и в началото на 90-те се считаше, че е дошъл краят на историята и едва ли не либералната демокрация ще се установи като една форма на управление, рано или късно, в различните части на земното кълбо, виждаме, че в наши дни тя е изправена пред много сериозни изпитания.“
„Включително и страната, в която авторът на тази концепция за края на историята, Франсис Фукуяма, живее, сега е изправена пред много сериозни изпитания. Има едно полуавторитарно управление в лицето на президента Тръмп, похитени от него и върхушката държавни институции, нарушен баланс на властите.“
„Но същевременно виждаме, че има и отпор. Тоест демокрациите мобилизират съпротивителни сили и видяхме отпора, който дадоха американските граждани, на които тръмпизмът, „Америка над всичко“ и най-вече влошаването на икономическото състояние и корупцията им писнаха и дадоха убедителна победа на демократите в междинните избори.“
„Но това е едно моментно състояние. Не знаем какво ще е след две години, когато приключи мандатът на Тръмп.“
„Същевременно в Европа наблюдаваме много силни протести със социално-икономически характер, които показват, че старите партии, тези, които бяха носители на стабилността в либералната демокрация, партиите в центъра, център-ляво, център-дясно, вече трудно могат да контролират ситуацията и да бъдат едни народни партии, каквито доскоро бяха германските християндемократи и социалдемократи.“
„Така че там, в различните европейски страни, независимо дали ще затихне това движение на поколението Z, подкрепено, разбира се, и вече прераснало в много по-широки протести, проблемите ще останат.“
„И въпросът е какво ще стане с демокрацията в Европа 37 години след падането на Берлинската стена. Такива въпроси, разбира се, си задаваме и в България.“
„Дезинформацията прониква във всевъзможни канали и на различни нива в публичното пространство и в частната сфера на хората, и то много повече, отколкото по времето на тоталитарните режими можеше да се контролира частната сфера на хората.“
„Тогава хората са се отдръпвали в нея, демонстрирали са привидна лоялност, за да не бъдат обект на репресии.“
„Докато сега, стоейки пред компютрите и прекарвайки голяма част от времето си в социалните мрежи, и по-възрастните, и по-младите са подложени постоянно на различни форми и модели на дезинформация.“
„Така че трудно можем да кажем, че има изграждане на стени. По-скоро има проникване и различни степени на завладяване от различни актьори, които използват дезинформацията и фалшивите новини, на сегменти от публичното пространство и на частната сфера на хората в различните страни.“
„Изборите за президент у нас бяха спечелени най-вече защото се явяват функция на резултатите от априлските парламентарни избори.“
„Прекалено скоро, прекалено рано след парламентарния вот бяха президентските избори, за да има някакво по-сериозно отдръпване от управляващите.“
„Макар че на първия тур видяхме, че маса хора, които след това подкрепиха Йотова, не излязоха да гласуват.“
„Видяхме, че нейният резултат като цяло е по-слаб от резултата на „Прогресивна България“ от април, така че това е един вид силен предупредителен сигнал към управляващите. Но все още няма натрупана критична маса от хора, които отхвърлят това управление.“
Какво още сподели той, чуйте във видеото!