Бившият финансов министър в няколко правителства на ГЕРБ Владислав Горанов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира предложения от правителството на Румен Радев проектобюджет за 2027 г., състоянието на публичните финанси, липсата на реформи, разходите за здравеопазване и инфраструктурата.

Горанов определи бюджета като плах и предупреди, че в него липсват буфери, а заложените приходи са прекалено оптимистични.

„Най-голямата първоначална критика, която може да се отправи към бюджета, и затова го определих като плах, е това, че някои от предварително заявените реформи, свързани с премахването на автоматизмите във възнагражденията на силовите ведомства, не се реализираха. [...] Това, което също се вижда, е, че разходите за растеж навсякъде са потиснати, т.е. имаме намаляване като дял от брутния вътрешен продукт и на разходите за образование, и на разходите за здравеопазване, а дори и на инвестиционните разходи“, коментира Горанов.

Според него правителството е заложило на оптимистични приходи, без да остави резерви за непредвидени ситуации.

„Обобщено тази констатация може да се коментира така: няма никакви буфери в бюджета за следващата година и ако се появи някаква криза от типа на тази, която се прояви през 2026 г., свързана с конфликта във войната в Иран, или някакво друго непредвидено събитие, правителството няма никаква гъвкавост да реагира в полза на обществото“, заяви бившият финансов министър.

Той изрази резерви и към приходната част, особено към еднократните мерки, на които разчита финансовата рамка.

„Изпразването на всички възможни буфери в бюджета и разчитането на хипотетични постъпления, като например данъка върху свръхпечалбата, който лесно може да бъде избегнат от страна на засегнатите икономически субекти, ме кара да мисля, че изпълнението на бюджета за следващата година ще е предизвикателство от гледна точка на приходната част. Разходите виждам, че са така изпилени, ако мога така да се изразя“, посочи Горанов.

По думите му липсват и съществени структурни промени, които да подобрят ефективността на публичните разходи.

„От една страна, поздравявам за усилията за намаляване на дефицита и следване на препоръките на Европейската комисия и на Европейския съвет за преодоляване на свръхдефицита в следващите няколко години. От друга страна, не виждам нито една реформа, която качествено да промени ефективността на публичните разходи“, заяви той.

Горанов обърна внимание и на предвиденото намаляване на средствата за хората с увреждания и личната помощ, като предупреди, че липсва яснота как ще бъде осъществено то.

„Виждаме предложение за намаляване на разходите за хората с увреждания, личната помощ и въобще всички отпускани трансфери, които са свързани с експертизата на работоспособността, т.е. ТЕЛК-овете. Но няма нито една мярка, която да показва как точно ще се случи това. И ако те са предварително извадени от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, това означава само едно – че всъщност имаме предварително заложени бомби в тази част от бюджета“, коментира бившият финансов министър.

Според него бюджетният дефицит не трябва да се превръща в постоянно средство за финансиране на държавните разходи, особено когато икономиката расте.

„Да генерираш дефицит в период на растеж е по-скоро грешно и само увеличава номиналния размер на дълга, без да носи добавена стойност. И най-лошото е, че развращава обществото с разбирането му кое е правилно“, заяви Горанов.

Той критикува и липсата на реални действия по отношение на публично-частните партньорства и концесиите, които според него могат да бъдат инструмент за развитие на инфраструктурата.

По темата за здравеопазването Горанов посочи, че увеличаването на средствата само по себе си няма да реши проблемите в системата.

„Тук по-скоро трябва да се говори за структурата на системата, за ролята на частните болници, за броя на договорните партньори на НЗОК, за контрола върху източването на касата, за разпределението на бюджета на лечебните заведения. [...] Дали върху това не трябва да се помисли от страна на министерството за регулация, защото ми се струва, че една шепа специалисти са със свръхпечалба, ако използвам терминологията на правителството, а за други възнагражденията са недостатъчни“, каза той.

Горанов отправи послание към управляващите да спрат да се оправдават с наследените проблеми и да поемат отговорност за собственото си управление.

„Това, което бих препоръчал на правителството, е да спре с погледа назад, да гледа напред. [...] Сегашният ръководител на смяна да не се оправдава, а да вземе да свърши някаква работа“, заяви бившият финансов министър.

Той коментира и заявките за инвестиции в изкуствен интелект, като определи намеренията като положителни, но предупреди за рисковете от прекомерното доверяване на технологиите.

„Проблемът е да не позволявате на изкуствения интелект да замести естествения интелект и да не губите инстинкти за човешки умения, които лесно може да загубите, ако решите да се доверите само на алгоритмите на изкуствения интелект. Темата е глобална. Иначе това, че се предвиждат определени разходи за подобни инвестиции от страна на правителството, е по-скоро положително“, заключи Владислав Горанов.

Какво още сподели той, чуйте във видеото!