Журналистът Владислав Апостолов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира реакциите след президентските избори, победата на Илияна Йотова, управлението на Румен Радев и политическото бъдеще на Андрей Гюров.

„Голямата равносметка е, че всъщност изглеждаме твърде малки понякога, когато от собствените си балони, барикади, ехокамери си крещим като някакви племена и смятаме, че нашето си, в нашата си кошарка, е най-важното нещо, което някога някъде се е случвало. И след това, когато човек направи един зум-аут, когато се опита да погледне голямата картинка, нещата изглеждат смешни. Разбира се, не всеки балон е създаден равен. Някъде истерията изглежда малко по-нелепа“, заяви Владислав Апостолов.

„Истерията, която се отприщи веднага след като резултатите изненадаха определени общности в нашата мила родина, наистина мисля, че може да влезе в някоя от книгите с рекорди. Истерията, че вече се връщат лагерите, че трябва масово да се емигрира, че ще ни забранят всичко освен кирилицата, която я спасихме. И затова сега в знак на протест някои хора почват да пишат на шльокавица. И това са дипломираните хора, хората с образование, хората, които искат да сигнализират ерудиция. Те решиха сега да пишат на шльокавица. По-скоро е глупаво и смешно“, добави той.

Журналистът предупреди, че евентуално увеличение на сметките през зимата би било сериозен удар по доверието към правителството.

„Много е важно, особено с оглед на катастрофалната загуба на републиканците на междинните избори преди броени часове. Един от уроците там е да не се прави точно обратното на обещанията. Тоест, когато направиш политическо обещание, да не правиш точно обратното. И хората ще запомнят това, което е казал Радев. И ако има увеличение на сметките, не дай си Боже драстично увеличение, такова, което да изкара хората на това, което ни е останало като улици, това ще бъде нарушено обещание, това ще бъде огромен провал. И е много важно тази власт наистина да вземе поука“, заяви Апостолов.

Той отправи остри критики към „Топлофикация София“ заради проблемите с отоплението в столицата: „Това, което се случва в момента с отоплителния сезон, с „Топлофикация София“, в много квартали, включително където живее и моята майка на „Черковна“, страхотна възрастна жена, която обаче сега е принудена да е без топла вода, без парно. Когато се влиза в сайта на „Топлофикация“, пишеше, че ще бъде пуснато след авария на 1 ноември, нищо такова не се случи. После разбрах, че става въпрос за страшно много квартали, хора, домакинства. Това е абсолютно безобразие.“

„Имаме т. нар. отоплителен сезон с т. нар. парно, което го няма. Хората измръзват, добре, че все още не е толкова студено, но представете си, че това продължи, ако температурите паднат под нула градуса. Ето това е нещо реално. Разликата между символичната, абстрактната, риторическата кал, която си хвърляха постоянно и продължават политиците, и истинската кал, която газим, истинския студ, който гази нормалните хора, които в крайна сметка си плащат. И ако не си плащат навреме сметките, им спират тези комунални услуги. Тези нагли компании, когато те не си изпълняват своята част от договора с хората и клиентите, когато те лъжат кога ще го пуснат, каква е отговорността?“, попита Апостолов.

„Аз не обичам демонстрациите, хепънингите, протестите, пресъздаванията на някакви цветни пърформанси. Винаги ми е било и срамно, и смятам, че са се проваляли такива инициативи през годините. Но един абсолютно закономерен протест, излизане на граждани би било, ако това безобразие продължи. Защото това, което в момента се случва с „Топлофикация“ в София, с живота и здравето на хората, заради престъпното, предполагаемо, управление на тази компания, по веригата от сегашни управляващи, предишни, ръководство, всички, е едно от най-големите безобразия“, каза Владислав Апостолов.

По отношение на страховете от връщане на комунизма Апостолов определи реакциите на част от противниците на Йотова като преувеличени: „Когато видим камионетките, паркирани пред заведенията, пред веган ресторантите, пред фабриките за различни занаятчийски сирена, пред местата, на които се събират българските демократи, когато г-жа Йотова като президент – тя не може да го направи, всичко това, което казваме, е фарс. В момента разиграваме за вас един фарс, един театър на абсурда. Защото опасенията, страхът, че комунизмът се е завърнал и че ще въдворяват инакомислещите, идват от хора, които държаха властта допреди години. Сега ще ги въдворяват по лагерите? Само нека да се замислим.“

„През по-голямата част от така нареченото демократично развитие на България президентите, за добро или за лошо, аз никога не съм бил избирател на левицата и никога няма да бъда избирател на левицата, но президентите на България са били или кандидати на БСП, или подкрепени от БСП, в огромната си част, с изключения. При Първанов – влизане в НАТО, Европейския съюз. При Радев, пак подкрепен и издигнат от БСП, макар че не е кадър на тази партия – влизане в Шенген и еврозоната. Идеята е, че един български президент може да е най-левият, да идва от най-сериозната комунистическа ковачница за кадри на планетата, но очевидно той по никакъв начин не спира интеграцията на България в Европейския съюз“, коментира Апостолов.

Журналистът обърна внимание и на политическия хумор след изборите: „Хуморът по никакъв начин не е само тяхна територия на Козилата Ероато и някакви стендъп комички от HR-сектора, или Ицо Хазарта, или хората от либералния сектор. Нека има хумор с Тодор Живков, нека има хумор със Сталин, ако трябва, с Вълко Червенков. Нека има хумор с всички исторически епохи, защото България наистина е държава, която, ако не друго, е родила много интригуващи таланти в тази насока. Естествено, че има репресирани и преследвани от комунистическата епоха. След това самата система започва да произвежда комедийни класики. Те са били строго контролирани. Някои завоалирано осмиват самия ред, който рухна и той няма да се върне.“

„Може нещо друго да се върне. Може да има отвратителна система на управление. Но онзи комунизъм, който се разпадна заради собствената си разложена, разкапана несъстоятелност и, разбира се, историческа непотребност, той се разпадна и няма да се върне. Единственото място, където комунизмът в момента успешно, отоплен за разлика от София, си пребивава, това е в черепните кутии на българските либерали. Много от тях наследници на кърваво-червени комунисти, които обаче днес имат почти еротична потребност да се изживяват като дисиденти. Това са най-фалшивите дисиденти“, категоричен бе Апостолов.

Журналистът коментира и изборния резултат на Илияна Йотова, като подчерта ролята на Румен Радев и „Възраждане“ за победата ѝ.

„Този жълт картон по-скоро стана зелен, в цвета на „Прогресивна България“, защото в крайна сметка кандидатът на „Прогресивна България“, Илияна Йотова, спечели с близо 20% разлика пред двойката на обединената опозиция, която, разбрахме от социолозите, е получила скок в гласовете, видяхме, разбира се, първи в Кърджали, от ДПС на Пеевски и ГЕРБ на Бойко Борисов. Да, проформа била подкрепата, проформа, не проформа, има ли доказано гласували за Гюров и Кандев от ГЕРБ и от ДПС? Има ли първо място в Кърджали с близо 60%? Има. Стигна ли им? Не“, каза Владислав Апостолов.

„Друг факт обаче – наистина най-ниската избирателна активност. Това е президентът, избран, мисля, с най-малко гласове въобще като общ брой гласове. Над милион, факт, психологическа граница е мината, но това е. Официалните резултати са, че Йотова е малко над милион. Това би трябвало да носи и една особена доза смирение, че тя наистина не е Румен Радев. Неговата политическа гравитация и привлекателност не се предава през осмоза, не се предава технически. Могат да благодарят на „Възраждане“, няма никакво съмнение, това също е ключов фактор . И на самия Румен Радев, който излезе и доста по-наситено, ярко и явно я подкрепи. Без Румен Радев може би тя нямаше да спечели, със сигурност и без „Възраждане“, това трябва да се каже“, коментира журналистът.

Владислав Апостолов изрази скептицизъм към възможността Андрей Гюров да се превърне в обединител на демократичната общност.

„Моето мнение е, че ако говорите за лидерски качества на национално ниво, тестът не е успешен. Очевидно няма. По-скоро като разделител, не като обединител. Обединител на какво? Както видяхте, очевидно има подозрение за съществуващо напрежение между единия център на власт в тази общност в лицето на Асен Василев, който между другото е най-активният играч в това поле. След това имате хора като Ивайло Мирчев, като Божидар Божанов, сега вече и Андрей Гюров, имахте преходни варианти като Кирил Петков, който се отказа. Количеството фигури, през които тази общност премина само за една петилетка, е смайващо, стъписващо. Те наистина малко са като едно пошло риалити шоу по корпоративна телевизия. Постоянно са в някакъв режим на напрегнат кастинг, постоянно търсят някого, който да е лидер, да ги обедини, и в някакъв момент тези хора често отпадат. Хора, които командват твърде малко електорат и трябва да разчитат на Кърджали и на турския вот, и на негласната подкрепа на Пеевски, и на гласната на Бойко Борисов, да имат толкова много лидери. Те цял футболен отбор могат да направят. И мисля, че точно Гюров да ги обедини – това е епизод от поредното фентъзи, което тези хора старателно пишат“, каза Владислав Апостолов пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на журналиста Владислав Апостолов в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!