Томислав Русев гостува в „Бранд България“ по Дарик радио в разговор за спорта като част от националния образ, за младите български спортисти, за победите и провалите, и за начина, по който България изглежда днес. Той беше категоричен, че спортът остава едно от полетата, в които България продължава да бъде разпознаваема — не само чрез спомена за 1994 година, а и чрез новите лица в тениса, волейбола, автомобилния спорт, щангите и други дисциплини.


Според Русев големият проблем не е само в това колко медали печелим, а в липсата на навик за спорт, движение и широка спортна култура. „Големият проблем на българина е, че няма навика да спортува“, каза той.


Русев постави акцент и върху младото поколение в спорта. По думите му новите български състезатели носят различна енергия — повече самочувствие, по-малко страх и по-голяма готовност да излязат срещу всеки съперник.


„Не можем да ги сложим под един знаменател. Но е факт, че много спортисти, които донесоха радост на България през последните две години, са си Gen Z отвсякъде. И ако виждам нещо позитивно, то е, че са пердета — в добрия смисъл на думата. Не им пука от съперника. Отиват и печелят със самочувствие, с увереност“, каза спортният журналист.


Като пример за този дух той посочи Карлос Насар — не само като шампион, а като образ на увереност и постоянство. „Той всеки ден казва: „Аз съм най-добрият. Вярвам в себе си.“ Отива, чупи два-три световни рекорда, отказва ги за 20 минути, прибира се със златен медал и продължава да се готви“, каза Русев.


В разговора с Мирослав Боршош той говори и за отношението ни към победите и неуспехите. Според него българите лесно се обединяват около успеха, но твърде бързо забравят или отричат спортиста при грешка. „Ние обичаме успехите. При неуспехите автоматично забравяме и оплюваме сгрешилия, но когато успеем, това ни носи гордост“, каза той. Именно в тези моменти, според Русев, спортът има сила, която малко други обществени сфери притежават.


„На национално ниво — да излезеш на улицата, да си с българското знаме, да го потърсиш, защото иначе няма повод да си го купиш — това може да го даде само спортът“, каза той.
Според Томислав Русев спортът трябва да бъде използван много по-съзнателно като част от бранда на България — през международната видимост, домакинствата, туризма и начина, по който страната посреща света.


„Българският спорт продължава да бъде едно чудесно лице на България. И трябва да бъде използван още по-добре — за рекламата на България, за туризма, за държавната политика в туризма и т.н.“, каза той. „Виждам колко още малко ни трябва — само да се събудим, да живнем, да си повярваме — и ще ги надминем“.