Стефан Вълдобрев гостува в „Бранд България“ по Дарик радио в разговор за музиката, пътуването и личното усещане за България отвъд туристическото клише.


В центъра беше новият му проект „Акустиката на България“ — идея, родена от многобройните му пътувания из страната. Вълдобрев записва музика на духовни, исторически, археологически и природни места, превръщайки пространството в част от самата песен. „Съчетах двете си любови — към музиката и към България, и към святите места, свещените места, духовните места“, каза Стефан Вълдобрев.


За него проектът не е документален жест, а опит едно място да бъде преживяно през звук, а не само през образ. Там, където човек обикновено би снимал с телефон, той избира микрофони и инструменти.


В разговора с Мирослав Боршош артистът говори и за своята България — жива, противоречива и човешка. Според него българската особеност е именно в движението между реда и хаоса, между несъвършенството и свободата. „Ние сме на ръба между реда и хаоса. За 1300 години никога не е бил пълен ред. И никога не е бил пълен хаос“, каза той.  Тази България, по думите му, не трябва да бъде изглаждана до стерилен образ. Тя носи силата си в различността и в онова, което не може лесно да бъде подчинено на формула. „Ако беше ме питал преди 15 години, щях да искам да покажа нещата, с които си приличаме. А сега искам да покажа нещата, с които се отличаваме“, каза Стефан Вълдобрев.


За Вълдобрев песните не обясняват местата, а се срещат с тях. Текстът, музиката и пространството се събират не по схема, а чрез усещане. В този смисъл „Акустиката на България“ е и разказ за бранд България — не през лозунг, а през преживяване. През места с памет, звук с история и артист, който търси не идеалната, а истинската България.