Д-р Елка Златева, изследовател от Кирило-Методиевския научен център при БАН и национален координатор на Кирило-Методиевския културен маршрут за България, гостува в „Бранд България“ по Дарик радио. В разговора с Мирослав Боршош тя говори за културните маршрути на Съвета на Европа, участието на България в тях и възможността културното наследство да бъде превърнато в ресурс за туризъм, образование и международна разпознаваемост.

Програмата започва през 1987 година с Декларацията от Сантяго де Компостела, а първият културен маршрут е поклонническият път до Сантяго де Компостела. Днес инициативата вече е инструмент за културна дипломация, устойчив туризъм и представяне на общото европейско наследство. „В момента маршрутите са 49, които са получили сертификат за европейско наследство, но съвсем наскоро бяха сертифицирани няколко нови маршрута и от есента официално маршрутите ще станат 52“, каза д-р Златева.


България вече участва в осем културни маршрута, а поне три нови са в процес на сертификация и подготовка. Сред важните посоки са Кирило-Методиевският културен маршрут и маршрутът на лозата и виното — теми, чрез които страната ни може да бъде разпозната едновременно през духовност, писменост, история, региони и традиции.


Особено място в разговора зае Кирило-Методиевското наследство — част от европейската история, но и един от най-силните маркери на българската идентичност. „Когато говорим за Кирило-Методиевото наследство, винаги в нас трепва нещо, защото то е част от българската национална идентичност“, сподели тя.


Д-р Златева беше категорична, че по въпроса за произхода на кирилицата научен спор няма. „Ако все още има различни научни хипотези за произхода на глаголицата, няма научен спор и никога не е имало за произхода на кирилицата“, заяви тя.


По думите ѝ България трябва ясно да заявява това наследство като част от европейската културна история. Днес кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз, но страната ни все още няма съвременен музей, който да представя тази история по модерен и международно разпознаваем начин. „Ние сме носител на тази писмена, културна, религиозна, празнична традиция, която съществува по нашите земи над 11 века, но към днешна дата България няма музей на кирилицата“, каза д-р Златева.


Според нея подобен музей би бил не просто културна институция, а начин България да превърне знанието за азбуката в съвременно преживяване — достъпно, образователно и видимо за света.