Историята на оцелялата атака на “Хамас“ в дома си Нета Портал, предадена от Би Би си.
Двадесет и две годишната Нета Портал не е разговаряла с баща си от шест години след развода на родителите си. Но когато въоръжените лица от Хамас нахлуват в къщата ѝ в кибуца Кфар Аза и я прострелват шест пъти, тя знае, че той е единственият човек, който може да спаси живота ѝ. Шимон Портал, полицай, вече участвал в престрелка в близкия град Сдерот, когато получил първото съобщение от дъщеря си, отговорил:
Но убийствата в кибуца вече били започнали. Нета е в болница в Тел Авив, където лекарите вече внимателно са извадили всеки куршум - пет в левия й крак и един от десния. Тя трепери, докато си спомня как е изпадала в безсъзнание, след като въоръжените лица са нахлули в стаите и са открили огън за първи път:
„Те стреляха по хората. Стреляха по децата. А хората крещяха: “Моля ви, не, моля ви, не“. Опитах се да стоя будна, защото не исках да умра“.
До нея в болничната стая седи приятелят ѝ Сантиаго - или Санти - който се мъчи да сдържи сълзите си. Двойката е прекарала четири месеца в Кфар Аза - място, което описват като най-красивото на земята. Преплетените им ръце побеляват, когато хватката им се стяга и Нета си спомня какво се е случило след това.
„Санти ми каза: “Нета, моля те, отвори прозореца. Моля те, скочи.“ Започнах да отварям прозореца и видях 10 или 15 терористи“.
Тя не може да повярва на това, което вижда.
„Те стояха върху една кола с голям автомат, пушеха цигари и се смееха, сякаш бяха на почивка“.
Нета разказва, че тя и приятелят ѝ се страхували да скочат, но когато нападателят хвърлил граната в стаята, Санти я хванал и заедно скочили през прозореца.
„Терористите ни видяха и започнаха да стрелят, сякаш сме нищо“.
Нета е улучена от още куршуми в крака и в ръката.
„Сантиаго ми изкрещя: “Моля те, изправи се - започни да бягаш. Ако не се изправиш, ще умрем. Ще умрем.“
Сантиаго успява да я отнесе на безопасно място, две преки по-напред, където се скриват под голяма купчина боклук, опитвайки се да останат възможно най-тихи. Докато Сантиаго мълчаливо използвал ризата си, за да се опита да спре кръвта, изтичаща от краката на Нета, тя успяла отново да съобщи на баща си.
Също в болницата и седнал до дъщеря си, Шимон Портал разказва какво е било да получи това съобщение.
„Сърцето ми спря. Мозъкът ми започна да се върти. Бях побеснял.“
Цивилният полицай вече бил на път за Кфар Аза, но когато най-накрая пристигнал с необозначения си автомобил, въоръжените лица открили огън и той отговорил. Шимон дал заден ход, докато куршумите обстрелвали автомобила му, и успял да отбие. Той се успокоил и след това се опитал да направи втори опит да спаси дъщеря си. Този път всичко било тихо, затова той извикал Нета.
„Изведнъж три деца дотичаха до колата ми, защото бяха чули, че викам на иврит. И аз отворих вратата. Те започнаха да се качват отпред, но от къщите излязоха двама терористи и стреляха по нас“.
Шимон казва, че е успял да избяга с трите момичета. Той не знаел къде живее дъщеря му, но се добрал до мястото, което тя му изпратила. След това я намерил. Сложил Нета на задната седалка на колата си и заедно със Сантиаго, който също бил прострелян в крака и заминали за най-близката болница.
Среща на баща и дъщеря в разгара на едно от най-ужасните нападения в Израел. Сега, в отделението, Шимон гледа дъщеря си, облечена в болничната си престилка.
„Моята прекрасна дъщеря. Върнах си я.“
Но облекчението му е претоварено от гняв и тъга.
„Тя е дете на мира. Тя вярва само в мира и не разбира защо убиват малки деца, защо изгарят малки деца в кибуца.“
След като Нета видимо се изморява, а медицинската сестра отива да донесе още болкоуспокояващи, питат Нета как според нея израелското правителство трябва да реагира на избиването на нейната общност и на другите зверства. В този момент променливото ѝ страдание преминава в дълбок гняв.
„Искате истината? Не искам повече “Хамас“ в живота си. Трябва да ги унищожим един по един. Трябва да бъдем силни.“
И така, какво точно трябва да направи армията?
„Армията трябва да бъде вътре в Газа“, казва Нета. „Те трябва да убиват терорист след терорист, след терорист. Искам мир от цялото си сърце, но мисля, че това няма да е мир“.
Тя си поема дъх.
„Съжалявам, че го казвам - но току-що бях в дома си. И ме застреляха в леглото ми“.
Мисли ли тя за цивилните в Газа, които неизбежно ще бъдат убити при такава интензивна сухопътна операция?
„Всичко, което казвам, е за джихадистите и Хамас. Моята страна не иска да наранява цивилни граждани. Аз не искам да наранявам цивилни граждани. Искам те да бъдат спасени. Не смятам, че трябва да умират. Както и аз не трябва да умирам. Те са като мен. Но ние трябва да се бием.“
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
