На фона на желанието на десетки българи да напуснат Израел, има и такива, които въпреки риска избират да останат там. Сред тях е Елена, майка на 14-годишно момче. Синът ѝ е с тежко заболяване и след мащабна дарителска кампания е приет за лечение в болница в Йерусалим.
Здравословното му състояние се подобрява, но е необходимо терапията да продължи и да останат още време, въпреки войната.
Елена Георгиева пристига с 14-годишният си син Георги в Йерусалим през април, заради необходима трансплантация на костен мозък. Трансплантацията преминава успешно,въпреки това възстановяването е тежко и терапията продължава.
Георги и майка му са настанени в комплекс към болницата, която се намира далеч от централната част на Йерусалим. Лечението на Георги приключва след 2 седмици. В събота обаче започва нов ужас.
„Беше абсолютно неочаквано. Събудих се първа от сирените. В първия момент изобщо не можех да разбера какво се случва. Чувала съм сирени единствено в България при проверките, които се извършват. Помислих, че са аларми от болницата. След малко сирените спряха. Видях, че хората от съседните апартаменти, които също са тук за лечение на децата си, започнаха да излизат по терасите”, разказва Елена.
Сирената спира, но след малко се включва втора.
„Отделението по трансплантация към болницата има група в WhatsApp. В него психоложката на болницата написа, че трябва да се ориентираме към бомбоубежищата. Скрихме се там заедно с другите деца, които са тук на лечение”, обясни тя.
Първоначално Георги не показва страха си от случващото се около тях.
„Но, когато легна вечерта, може би емоциите преляха и каза, че не може да спи и се страхува да не се включат сирените. Те наистина предизвикват тревога, започваш да усещаш сърцебиене, паника”.
Децата, които се лекуват в болницата са на възраст от 1 до 14 години. Ужасът от войната не се отразява на лечението им.
„При включване на сирените, в самата болница има бомбоубежища – сестрите, санитарите помагат, за да се свлат децата в зависимост от състоянието им”, обясни още тя.
В района, в който се намират Елена и Георги, апокалиптичните картини липсват.
„Пак е страшно. Включват се сирените. Чуваме бомбите. Буквално се чува страшен трясък и стъклата започват да вибрират”.
Елена успява да се свърже с посолството, ден след атаката на „Хамас”.
„Записаха ни имената. Интересуваха от историята ни, дали имаме подготвени документи, за да тръгнем, ако се наложи. Обясних им, че на този етап не можем, ние трябва да завършим изследването, заради това сме тук. Това е най-важното за мен в момента”.
Обаждане идва и външното ни министерство. От там съобщават, че има организиран полет и Елена и Георги могат да се приберат днес.
„Просто няма как да стане. Това лечение трябва да приключи тук. Остава едно единствено изследване, което няма как да пропуснем”.
На Георги предстои важно изследване на костния мозък, насрочено за 1 ноември. По преценка на лекуващия лекар, заради обстановката е изтеглено за следващата сряда. За момента остават там.
„Специално тук, последните бомбардировки бяха в понеделник в 17.00 часа. Беше обстрелван кварталът, в който се намираме. Едната ракета падна буквално зад болницата, чухме я силно и видяхме пушека”, допълни тя.
Елена и Георги не се чувстат сами, чуват се с близки, звънят им дори и непознати, за да се убедят, че са добре. Елена вярва, че нещата ще се успокоят до момента, в който двамата трябва да напуснат Израел.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
