За лидерите на Хамас (Яхия Синвар) и Израел (Бенямин Нетаняху) прекратяването на войната в Газа се превърна в смъртоносна игра на оцеляване. Условията, при които войната ще приключи, могат до голяма степен да определят политическото им бъдеще и властта, с която ще разполагат занапред, пише Би Би Си в свой анализ по темата.
Отчасти това е причината предишните преговори да се провалят. Това е и причината въпросът за окончателното прекратяване на сраженията да бъде отложен за последните етапи на плана, очертан от президента на САЩ Джо Байдън миналия петък.
Американският държавен глава призна, че преходът от преговорите за споразумение за заложниците към дискусии за постоянно прекратяване на огъня ще бъде “труден”. Но от него вероятно ще зависи и успехът или провалът на последното споразумение.
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху има сериозни вътрешни причини да иска сделката да бъде постигната стъпка по стъпка.
Първият етап, както беше очертан от Байдън, ще доведе до освобождаването на десетки живи и мъртви заложници. Това би било широко приветствано при други обстоятелсвта, но в страна като Израел - неуспехът да бъдат освободени всички задържани от Хамас, от мнозина би било възприето като ярко морално петно върху развитието на войната.
Според Би Би Си малко вероятно е Хамас да се откаже от най-чувствителните в политическо отношение заложници - жени, ранени, възрастни хора - без някаква гаранция, че Израел няма просто да поднови войната, след като похитените се върнат у дома.
Изтекли данни, цитирани от израелски медии в понеделник, сочат, че Бенямин Нетаняху е казал на колегите си в парламента, че Израел ще може да държи опциите си отворени.
Според някои вариантът за подновяване на бойните действия докато “Хамас” не бъде “елиминиран” - е най-малкото, което ще поискат крайно десните коалиционни партньори на Нетаняху. Без тяхната подкрепа той е изправен пред перспективата за предсрочни избори и продължаване на процеса за корупция.
От друга страна, лидерите на Хамас вероятно ще искат предварително постоянни гаранции за прекратяване на огъня.
Предишни сделки са се проваляли именно в тази “диалогична пропаст”, пише британското издание. Преодоляването ѝ сега ще зависи от това колко възможности за маневриране има Нетаняху със съюзниците си от твърдо дясното правителство, за да намери алтернативи на “елиминирането” на Хамас - и доколко лидерите на Хамас са готови да ги разгледат.
През уикенда Нетаняху говори за унищожаването на “военния и управленския капацитет” на Хамас и за това, че групировката вече не представлява заплаха за Израел.
Малцина оспорват факта, че Хамас е претърпял сериозни загуби във военната си инфраструктура - и дори, според някои, в обществената си подкрепа в Газа и в контрола си върху инфраструктурата.
Янир Козин, дипломатически кореспондент на израелската военна радиостанция GLZ, смята, че Нетаняху няма да прекрати войната, докато не успее да я определи като успешна.
“Осем месеца по-късно, когато не си постигнал нито една от целите на войната - не си приключил с Хамас, не си върнал всички заложници или не си осигурил границите - тогава той не иска да прекрати войната. Но той също така разбира, че не може да я остави до следващите израелски избори през 2026 г.”
“Ако той може да каже: “Изгонихме Яхия Синвар и Мохамед Дейф, те не живеят в Газа” - и ако хората, живеещи в близост до Газа и северната граница, могат да се върнат обратно - мисля, че той може да запази правителството си цяло. Но това са много “ако”.
Малко вероятно е Хамас да се съгласи с изгнанието или предаването на висшите си фигури. Но между лидерите на Хамас в Газа и извън нея се очертават ясни разногласия.
Бившият израелски министър-председател Ехуд Барак, който е бил и министър на отбраната, заяви в понеделник пред израелското радио, че президентът Байдън е обявил сделката, “след като е видял, че Нетаняху напредва само когато е сигурен, че Синвар ще откаже”.
“Как мислите, че ще реагира Синвар, когато е склонен да се съгласи, но след това му се казва: но побързай, защото все пак трябва да те убием, след като върнеш всички заложници”, коментира Ехуд Барак.