Октомври е свотевният месец за борба с рака на гърдата. В предаването "Кой говори" по Дарик радио журналистът Светла Каменова разказа за своята борба със заболяването и трудния път, който е изминала, за да може днес да се нарече здрава жена.

Въпреки лошите прогнози, Светла не е изгубила надежда и в крайна сметка, нещата завършват благополучно за нея.

"Когато ме споходи ракът, статистиката показваше че всяка осма жена има заболяване рак на млечната жлеза. Мисля, че днес тази цифра е много по-малка, може би всяка трета. Дълго време се гордеех, че не ходя на лекар, че съм много здрава, докато в един момент не напипах нещо и се оказа, че имам тумор в доста напреднал стадий. Няма как да излъжа, че не изпаднах в паника и че си мислех, че ще умра. Разбира се, веднага взех мерки, оперирах се, минах през всичките етапи", сподели тя.

"Когато ходиш редовно на мамолог, може и да не преживееш този ужас. Отидох на мамолог, който ми каза: "90 процента съм сигурен, че това е злокачествен тумор." Аз съм доста самонадеяна и си казах, че на мен такова нещо не може да ми се случи. Той ми каза да се консултирам и с други лекари, но нямате много време", спомня си тя.

"Първото, което направих след като чух диагнозата, е да споделя с приятели. Много хора крият заболяването, а е много важно в този момент до теб да има хора, да има кой да ти помогне, да има кой да ти даде съвет. Така приятели ме насочиха към лекари. Първата операция не беше успешна. Заминах за Франция, повторих изследванията и се оказа, че диагнозата е правилна и че спешно трябва да направя втора операция. Оперира ме сегашният директор на Александровска болница, справи се много добре и на следващата година около Коледа, започнах химиотерапия", добави Светла.

"Много хора се опитват да се лекуват алтернативно. Да, химиотерапията е наистина нещо много вредно и разрушаващо, но няма как да пребориш рака без да минеш през нея. Дай Боже да се намерят някакви по-щадящи варианти на химиотерапия. Много ми помогна един пловдивски специалист по билки и преминах през това благодарение на неговите билки и хранителен режим, който ми изготви", разказа тя.

"Имаше момент, в които тотално бях изгубила надежда. През цялото време не вярвах, че ще остана жива. В България е доста унизително да си болен. Няма никаква помощ отникъде. Полагат ти се 100 лева за перука, пък ти се оправяй, както можеш. Това е един момент, в който ти губиш косата си, веждите си, миглите си, чувстваш се ужасно. Много съм благодарна на фондацията на Нана Гладуиш. Всичко това, което мислим, че го има само в литературата, го преживяваш - това е безсилие. Сили ми даде дъщеря ми, която беше много притеснена за мен. Приятелите също, имаше хора, за които съм направила доста и очаквах, че ще върнат с някакъв жест, те не се появиха, но пък едни други хора, с които сме били далечни познати, направиха за мен жестове, които ми дадоха надежда. Аз съм доказателство, че това заболяване е лечимо. Жените трябва да го знаят и да вярват", заяви тя.

"Аз се промених положително. Намалих суетата, станах по-дружелюбна. Когато минеш през рака или ставаш много зъл, или ставаш много добър. Никога не се знае дали съм излекувана. Ракът има неприятното качество да се завръща и трябва да се следи. Лечението ми отне една година. Профилактиката е много важна. Тя спестява много средства и много неприятни моменти. Ние имаме много добри лекари, колкото и да не ги ценим. Жените, които се борят с това заболяване, да не се страхуват и да бъдат оптимисти", призова тя.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedInФейсбук, TikTok и Инстаграм