През последната година България извървя трънлив и тежък път към политическата зрялост и умението да се стигне до компромис. Вече диалогът с идеологическия враг е не само възможен, а е почти ежедневие.
Противоречивото минало е забравено или дори по-хубаво — простено е.
Тежкото разделение в обществото вече се лекува с позитивен пример от държавните мъже и жени. Себеотрицанието им е в името не на властовите облаги, а на ценности като европейското бъдеще на страната, елиминирането на корупцията и подкрепа за братски народ, нападнат кръвожадно от друг, бивш братски народ.
Спазеното обещание премиерският пост да бъде сдаден и правителството да се пренареди е само малък атестат за сполучливия модел на държавно управление. А по-голям сигнал за него има самокритиката.
Свикнахме представителите на предишните управления, N-торни коалиции, златни пръсти и прочее форми на държавническа сплав да прекарват времето си в самохвалство, самоизтъкване и обяснение как просто нямат алтернатива.
Телевизионните студиа от сутрин до вечер бяха заети от крепители на властта, които се надпреварваха да сеят опорни точки и да громят опозицията вътре и вън от Парламента.
Но това е минало.
Зрелостта днес доскоро изглеждаше като невъзможно чудо. Представителите на управляващото мнозинство по цял ден критикуват партньорите си, не крият нищо и даряват народа с такава прозрачност, каквато е нямало дори при прамахването на пердетата от домовете на калвинистите в Холандия през 16-и век.
Лидер на парламентарна група казва на премиера да не се излага като ученик. Не!коалиционен партньор не спестява критики и дори обвинения в прекрачване на конституцията. Подозренията за корупция, кадруване и некомпетентно управление на държавния бюджет не идват от зли опозиционни езици, а са плод на самокритика.
Мечтаехме за политици, които да посочват грешките си, когато управляват и ни ги дадоха. И ни се отдадоха.
Но трябва да бъдем бдителни, защото старото положение може много лесно да се върне, защото знаем #КОЙ иска да ни върне към корупцията, да ни отнеме евроатлантизма и да ни подари на Путин.
Червения пират.
Толкова се отчая злодеят на Прехода, че най-сетне ще станем нормална държава, та почна да отправя заплахи.
Почна да сее раздор, да размества жълтите павета и всячески да саботира сглобката.
Защо го прави? Защото той имаше “Пътна карта” към съкровището, което наричаше Турски поток. И през Босфора можеше да стигне чак до своето убежище в Барселона.
Червения пират, слугата на Путин, протежето на олигарсите и мутрите, все още има влияние. Опитва се да оказва натиск над съдебната система, да рекетира бизнеси и да държи България на колене, набеждавайки други за своите антибългарски дела.
От нашата ротация зависи дали ще му позволим отново да му мине номерът.
За Бога, братя, ротирайте се!
