Икономистът Юлиан Войнов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира Бюджет 2027, икономическата политика на правителството, растящия дефицит и държавния дълг, перспективите пред чуждестранните инвестиции и липсата на реални реформи.
„Да се говори за социален бюджет е доста пресилено“, категоричен бе Войнов. По думите му правителството едновременно ограничава ръста на доходите чрез промени в данъчната и осигурителната политика и представя като социални мерки помощи, които не компенсират негативните последици за икономиката и домакинствата.
„От една страна, правителството предприема мерки за намаляване на ръста на заплатите – промяна на формулата за минималната работна заплата, увеличаване на праговете за данъци, включително за пенсионното и общественото осигуряване, всякакви такива мерки, които в края на краищата ще водят до намаляване на доходите. [...] Ти реално предприемаш някакви действия от страна на правителството и предвиждаш увеличаване на помощите и т.н. Тоест, от една страна, ти спъваш икономическото развитие, създаваш бюджет, който буквално изсмуква живителните сокове на икономиката“, коментира икономистът.
Той обърна внимание и на начина, по който се подпомагат бизнесът и домакинствата, като постави под съмнение използването на Българската банка за развитие за разпределяне на средства.
„Помощите за бизнеса, особено за домакинствата, минават през ББР, където изобщо нейната задача не е да раздава помощи. Това е финансова институция в края на краищата и, за да се направи по този начин, или в някакъв момент тези помощи ще трябва да се връщат с някаква лихва, което е нормалната финансова практика, когато такива средства се дават от финансова институция, или това е начин да се скрие неофициален бюджетен дефицит.“
Според Войнов държавната подкрепа е насочена непропорционално към нископроизводителни сектори, вместо да стимулира технологичното развитие и конкурентоспособността на българската икономика.
„Точно тези предприятия в момента получават най-големия дял от помощите на държавата. Аз си направих труда да изчисля за последните три години само колко е струвало подпомагането на тези предприятия от българската държава. Оказва се, че всяко едно домакинство е подпомагало тези предприятия, защото тези помощи се плащат от бюджета, с от порядъка на 270 евро средно за заплащане на по-ниската цена на тока на тези предприятия, които не инвестират в своето технологично развитие.“
Икономистът предупреди и за рисковете пред инвестиционната среда, като свърза фискалната политика с перспективите пред кредитния рейтинг и доверието на международните инвеститори.
„Ние влошаваме бюджета и изобщо фискалната си позиция, макроикономическата си позиция и макроикономическата стабилност, която е в основата на инвестициите и интереса на инвеститорите. И аз не виждам от тази гледна точка как точно ще привличаме оттук нататък инвестиции.“
Войнов коментира и възможността България да търси по-сериозно икономическо партньорство с Китай, като предупреди, че подобна ориентация може да създаде допълнителни рискове за страната и отношенията ѝ с европейските партньори.
„От една страна, ние влошаваме икономическото, финансовото и фискалното състояние на България, създаваме си врагове в действащия съюз, от който ние получаваме помощ, включително материална, включително военна. [...] Ние се отдалечаваме от него, губим неговата опора, създаваме предпоставки за наказания и глоби.“
Критичен бе икономистът и към липсата на същинска промяна в управленския модел и към зависимостите, които според него продължават да действат в държавата.
„Реално нищо от това не се случва. [...] Новите управляващи започват да разчитат на същите механизми, на същите канали, на същите хора, на същите зависимости, които бяха важни и движещи фактори по време на предишните правителства.“
Войнов определи перспективите пред българската икономика като тревожни и прогнозира сериозни предизвикателства през следващите години.
„В момента, както казахме, и салдото по платежния баланс се влошава, и инвестициите намаляват, и третата стъпка – увеличение на доходите на населението, по-малко от инфлацията. Това е рецепта за икономическа криза, бих казал. И допълнително – войната с бизнеса, с веригите, намалените инвестиции. Аз лично съм песимист, честно казано, за това, което ни очаква през следващите години.“
Какво още сподели той, чуйте във видеото!