Бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира поскъпването на природния газ, перспективите пред цените на електроенергията и парното, енергийната политика на държавата и необходимите реформи.

По повод заявеното искане за увеличение на цената на природния газ с нови 14% през декември, след вече одобреното поскъпване с близо 33% през ноември, Попов подчерта, че държавата може временно да задържа регулираните цени, но това не означава, че реалното поскъпване изчезва.

„По принцип е възможно, защото в България има борси, т.е. пазарни цени, има и регулирана цена – както на газа, така и на отоплението и електричеството. Тези цени могат да бъдат запазвани, но трябва да знаем, че всяко запазване на по-ниска цена, когато цените на пазара са по-високи, означава субсидия. Тоест да, цената може да бъде задържана по-ниска, но в крайна сметка ние плащаме от джоба си.“

Според бившия министър държавата може да поддържа по-ниски цени до пролетта, но възможностите ѝ не са неограничени. Попов отправи критики и към начина, по който се разпределя публичната подкрепа за електроенергията. Според него сегашният модел е несправедлив, защото субсидията се получава от всички потребители независимо от финансовите им възможности и реалните им нужди.

„Добрият пример е да се въведе работеща система за подкрепа на енергийно бедните, т.нар. енергийно бедни. Това са хора, при които голяма част от дохода отива за енергийни нужди, и те да бъдат подпомагани таргетирано, целенасочено, но не да бъде подпомаган всеки. Аз например нямам нужда да ми се субсидира цената на тока. Човек, който има, аз нямам например, къща от 450 квадратни метра с един басейн и три салона, получава много по-голяма субсидия, отколкото човек, който едва свързва двата края и има две крушки и един котлон в къщата. Така че това е антисоциална политика и тя трябва да се промени.“

По думите му подобна реформа би освободила значителен финансов ресурс, който да бъде насочен към домакинствата в затруднение и към модернизацията на индустрията. Основната пречка според него е политическият страх от обществена реакция.

„Социалните мрежи веднага ще пламнат: „Вдигат цените!“, и опозицията, и всички ще се възбудят от това. И правителството – очевидно не само това правителство, а и много правителства преди него – няма смелостта да излезе и да каже: „Вижте, тук трябва да направим едно справедливо подпомагане.“ И това е 1% от брутния вътрешен продукт, това са над 1 млрд. евро годишно, които трябва да бъдат справедливо и ефективно разпределени – не само да бъдат подкрепени енергийно бедните, но също да се насочат към модернизация на индустрията.“

Той обърна внимание и на липсата на достатъчно гъвкавост на българския енергиен пазар заради традиционно ниските регулирани цени.

„Българските цени на газа и електричеството са ниски, т.е. държавата има много малък буфер, с който да поеме внезапни удари, така че нямаме тази гъвкавост на вътрешния ценови пазар.“

Сред големите проблеми в енергетиката Попов открои и блокирането на развитието на вятърната енергия. По думите му България има потенциал значително да увеличи мощностите си, без това да изисква държавно финансиране.

Бившият министър коментира и батерийните паркове, като посочи, че България вече разполага със значителен капацитет за съхранение на електроенергия.

„Ние имаме 6,2 гигавата, които осигуряват някъде към 18–19, може би 20 гигаватчаса съхранение на енергия. Това е изключително важно за преместването на произведената електроенергия от евтините часове, когато има излишък от електроенергия, към по-скъпите часове.“

По отношение на „Лукойл“ Попов беше категоричен, че държавата трябва да получи реална представа за дейността на компанията чрез задълбочен одит.

„Аз от години защитавам тезата, че ние не знаем какво става в „Лукойл“. Така че всеки, който каже: „Лукойл“ може да направи това или може да направи друго, прави предположение или изразява пожелание какво може да направи „Лукойл“. Аз отдавна настоявам да се извърши един много комплексен финансов, юридически и технологичен одит на „Лукойл“, за да е наясно правителството с какво си има работа на своя територия. Това не се случва, така че това е малко като черна кутия.“

Попов засегна и външнополитическата позиция на България по отношение на войната в Украйна. Според него страната ни трябва да има ясна и последователна позиция, основана на международното право и на собствените ни интереси за сигурност.

„Да, ние сме за мир, но мир се постига чрез гарантирана отбрана и сдържане на агресията. Не може да има мир, който е основан на приемане на агресията. Това е просто недопустимо. И мир, който е основан на международното право. С тези уговорки можем да кажем: да, ние искаме мирно решение.“

Попов предупреди за рисковете от руските искания за промяна на архитектурата на сигурност в Европа и подчерта, че те не бива да бъдат приемани като реалистична основа за преговори.

„Културно, емоционално и политически има голяма тяга вътре в управленските среди на Русия да се възстанови СССР. Което означава ние да се върнем преди 1989 г. (...) Така че тези искания и настоявания са напълно нереалистични и ние трябва да знаем – както като общество, така и като политици – в каква степен те са нереалистични и че не бива да бъдат приемани сериозно.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!