Току-що правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. Той се превърна в политическа мишена още преди да бъде представен, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев пред журналисти в Министерския съвет след днешното заседание на кабинета.
Разгромяващи анализи, негативни коментари, заклинания и заплахи с протести. Всичко, свързано с този бюджет, е подложено на атака. Вече си мисля, че дори намерението той да бъде приет до края на 2026 г. също е повод за възмущение. Крайната цел е ясна – бюджетът за 2027 г. да се превърне в плашило, внушаващо несигурност и страхове, както и да се създаде обществена среда, в която разумната дискусия да бъде подменена с политически спекулации, заяви министърът на финансите Гълъб Донев.
Донев благодари на всички, които участват отговорно в обсъждането на параметрите на бюджета:
"Имаме сериозна нужда от общество от гласове, които ни вразумяват. Съгласете се, че не може едновременно да се настоява за по-нисък дефицит, по-нисък дълг, данъци без промяна, повече публични инвестиции и по-високи доходи, без да се посочи откъде ще дойде необходимият финансов ресурс. Всъщност може – точно това е рецептата, по която бяха планирани бюджетите през последните шест години. Няма как безкрайно дълго да харчиш несъществуващи пари. Във фискалната политика на държавата е време за вразумяване. Затова Бюджет 2027 е бюджет на вразумяването.", заяви Гълъб Донев.

Бюджет 2027 има ясна цел – да се справим с наследените дисбаланси и да върнем публичните финанси на устойчив път, като запазим доходите и подкрепата за най-уязвимите, каза той и поясни, че бюджетната рамка за 2027 г. е изготвена при прогноза за реален икономически растеж от 2,5%, а очакваната средногодишна инфлация е 4%, като в края на годината се предвижда тя да се забави до 2,6%. Според представените разчети компенсацията на един нает в икономиката ще нарасне с 6,2%, а безработицата ще остане около 3,4%., посочи той.
Донев подчерта, че прогнозата е предпазлива и не разчита на прекалено оптимистични икономически допускания.
Финансовият министър коментира и оценката на международната рейтингова агенция "Стандарт енд пуърс", като посочи, че перспективата пред България е променена от положителна на стабилна, но самият кредитен рейтинг не е понижен. Според цитираните от него прогнози агенцията очаква икономически растеж от 2,8% през 2026 г. и средно 2,6% за периода 2027–2029 г.
Гълъб Донев свърза промяната в перспективата с отчетените фискални показатели, включително посочена от него корекция на дефицита за 2025 г. от 3% на 4% от БВП, както и с констатации в доклади на Сметната палата.
Той посочи, че правителството цели да възстанови устойчивостта на публичните финанси, като същевременно запази доходите и подкрепата за най-уязвимите групи.
По думите му не може едновременно да се настоява за по-нисък дефицит, по-нисък дълг, данъци без промяна, повече публични инвестиции и по-високи доходи, без да посочи откъде ще дойде нужния ресурс. Той заяви, че точно по този начин да били планирани бюджетите през последните години, но няма как да безкрайно дълго да харчиш несъществуващи пари.
Във фискалната политика на държавата е време за вразумяване, каза министърът, и допълни, че точно такъв е бюджетът за следващата година – бюджет на вразумяването. „Той отразява решимостта на правителството да се справи с наследеното състояние на публичните финанси и с натрупаните дисбаланси”, каза още Донев.

„Сред основните причини международната рейнингова агенция Standard and Poor’s Global Ratings да преразгледа перспедктивата за България от положителна на стабилна, са данните на Евростат за корекция на дефицита за 2025 г. от 3% на 4% от БВП и най-вече констатираните нарушения в одитите на Сметната палата, публикувани в периода на анализа на агенцията. В тези доклади бяха посочени порочни управленски практики, довели до натрупването на огромни задължения, които тежат на дефицита през 2027 г.”, обясни Донев.
Той посочи, че кредитният рейтинг на България не е понижен, не е прогнозирана рецесия, агенцията очаква растеж от 2,8% през 2026 г. и средно 2,6% за 2027 – 2029 г. Също така допълни, че агенцията е поставила възможност за повишение, ако външните дисбаланси бъдат устойчиво намалени.
Министърът каза, че мерките, които се предлагат в Бюджет 2027 са съобразени с реалните възможности за консолидация през 2027 г. и следващите години, както и с целите и приоритетите на секторните политики. „Нашата водеща задача е да гарантираме фискалната устойчивост в средносрочна перспектива”, подчерта Донев.
Министърът припомни, че Съветът на ЕС активизира по отношение на България процедурата по прекомерен бюджетен дефицит. Параметрите на бюджетната рамка за 2027–2029 г. са съобразени с тази процедура. Издадените препоръки за стабилизиране на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план допълнително позволяват възможността за корекции още от тази година, каза още той.
Бюджетът е изготвен при прогноза за реален растеж на икономиката от 2,5% за 2027 г. Средногодишната инфлация за 2027 г. се очаква да достигне 4%, а в края на годината тя да бъде 2,6%. Компенсацията на един нает в икономиката нараства с 6,2%, т.е. доходите от труд продължават да растат по-бързо от цените. Безработицата ще остане ниска – около 3,4%.
Предвижда се последователна консолидация на бюджетното салдо. Дефицитът по консолидираната фискална програма намалява от очакваните 5,5% от брутния вътрешен продукт за 2026 г. до 3,5% през 2027 г., 3,1% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г. „Това ще позволява да осигурим разходните политики, като ги обезпечим с приходни мерки”, допълни Донев.
Дефицитът от 3,5% е показател на касова основа, а съответствието с европейския праг от 3% се оценява по методологията ESA 2010. Двете числа не си противоречат и нито едно не е скрито. И двете са записани в мотивите към законопроекта, каза той.
На начислена основа дефицитът на сектор „Държавно управление“ намалява от 5% на 4,2% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. Структурният дефицит намалява от 5,1% на 4,2%, а разходите на сектора – с 3,3 процентни пункта за една година. Разликата идва главно от отбраната. По ESA 2010 военното оборудване се отчита в годините на доставка, независимо кога е платено, а най-силният ефект е именно през 2027 г.
„Нарастването на държавния дълг е основателна тема за обществен дебат. Трябва ясно да се разграничат три величини: общият размер на новоемитирания дълг, средствата за рефинансиране на стари задължения и действителното нетно увеличение на държавния дълг. В тавана от 8,6 мрлрд. евро влизат 2,1 млрд. евро за рефинансиране на падежиращ дълг, финансиране на дефицита по държавния бюджет и осигуряване на ликвидност на фискалния резерв. Държавният дълг се очаква да нарасне от 37,7 милиарда евро в края на 2026 година на 44,3 милиарда евро, или 31,4% от брутния вътрешен продукт, в края на 2027 година. Нетното увеличение ще бъде около 6,6 милиарда евро”, обясни Донев.
Законопроектът изисква също и минимален фискален резерв от 2,6 милиарда евро.