„Всяка мярка за регулация се представя като намеса, но без регулации медиите биха станали зависими от различни групи. Важно е хората да знаят за тези актове, защото те са изключително значими. Така ще има и защита за малките медии. Също така и прозрачен подход, което е много важно.“, заяви професорът по медийно право Нели Огнянова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.
Сръбски журналист пред Дарик: Истината е много скучна, докато лъжата блести
Тя коментира дългоочаквания европейски акт за медийна свобода и директивата срещу slapp делата (дела "шамари", насочени срещу журналисти и активисти), които европейската комисия подготвя.
„Има много други актове, които се подготвят на европейско ниво. Важно е да отбележим директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, приета през 2019 г. и регламента за прозрачност и насочване на политическата реклама. Този акт засяга политическата реклама онлайн и защитава гражданите от използването на техните лични данни за насочване на политическа реклама към тях. В процес на работа е регламента за свобода на медиите“, продължи проф. Огнянова.
„Мета“: Разрушихме най-голямата руска мрежа за дезинформация от началото на войната
Тя отбеляза, че е важно да знаем, че държавите от Съюза имат различно ниво на свобода на медиите. Скандинавските страни са най-свободни, а страните от Южна Европа изпитват сериозни трудности. Редом с това проф. Огнянова изтъкна активната работа на Шведското председателство в тази посока.
„Всяка мярка за регулация се представя като намеса, но без регулации медиите биха станали зависими от различни групи. Важно е хората да знаят за тези актове, защото те са изключително значими. Така ще има и защита за малките медии. Също така и прозрачен подход, което е много важно.“
Австрийският канцлер: Фалшива новина е, че ще плащаме руския газ в рубли
В повечето случаи Европейският съюз използва директива и позволява на страните да имплементират на самостоятелно техните разпоредби на национално ниво, но имайки предвид голямата съпротива в някои страни Съюзът е избрал да приложи регламент, който ще има пряко действие.
„България е държава от Европейския съюз и не само приема, но и участва в създаването на европейските актове. Вярно е, че slapp директивата се приема със скептицизъм, но тя и всички други актове са много важни и имат нужда от нашата обществена подкрепа. И най-прекрасните европейски мерки не действат автоматично“, отбеляза проф. Огнянова.
ЕК подготвя драстични мерки срещу дезинформацията
Бе отбелязано, че българската журналистика често страда от натиск и има редица случаи на slapp дела, като бяха припомнени последните големи казуси като този с Mediapool.
„Ако се фокусираме върху това, което става в България, може да забележим, че неудобните въпроси се избягват, има снизходително отношения към медиите, системно гоненене на журналисти, различни лоши примери в лицето на политици и общественици. За България много може да се говори, но е важно да отбележим и отговорността на журналистите и журналистическата солидарност. Често реакцията на журналиситчексата общност у нас е леко притеснителна.“
Тя сподели, че в българското законодателство няма легална дефиниция за журналист.
Силата на фалшивите новини е в това, че те докосват емоция
„Има много хора, които нямат формално журналистическо образование, но можем да ги познаем по техните послания и етиката, която спазват. Журналист трябва да бъде за този, който спазва стандарти. Това, което има значение, е неговата функция по информиране на темите и етиката, която спазва.“
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
