Какво представлява образователният ваучер, може ли той да подобри състоянието на образователната система и да предложи по-качествено обучение, какви са шансовете за успех на теорията в практиката и ще даде ли тя равни възможности на различните социални групи? Тази иновативна концепция, безспорно предизвикателство пред модерното образование, представи в авторската рубрика „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов.

В открит урок в ефир проф. Балтов разви темата пред студенти от магистърската програма по иновации и предприемачество в началното и предучилищното образование и отвори поле за сериозен дебат по въпроса, в иначе най-консервативната сфера у нас- образованието, неизбежно съпровождано от призиви за реформа.

Схемите за ваучери и заплащане на таксите за обучение се в училище се разпространяват в Съединените щати и това се случва въпреки малкото доказателства, че биха се подобрили учебните резултати“, поясни проф. Балтов.

Ваучерът, всъщност, е определена от държавата годишна субсидия, която се дава на всеки ученик, предвидена да покрива изцяло или част от разходите по обучението му. Тя позволява децата да учат в частни училища на обществени разноски.

Първата абсолютно всеобхватна система, която касае всякакъв вид заплащане с ваучери в областта на средното образование, е въведена със Закон, подписан от губернатор на Флорида Рон ДеСантис, считан от мнозина за изгряващата звезда на републиканците в САЩ. Схемата позволява на семействата да получат ваучер на стойност около 8 000 долара- сумата, която средно държавните училища в щата инвестират в образованието на един ученик. Тези пари могат да бъдат изразходвани за обучение в частно или религиозно училище, или дори в домашни условия.

Флорида не е първия щат, който налага тази практика. Подобен закон е приет и в Аризона, Арканзас, Айова и Юта. Законопроекти за това се изготвят и в Индиана, и в Оклахома, и в Тексас. А вече половината от всички щати обмислят да възприемат същия подход.

„Свободен да избираш“

Концепцията за образователния ваучер е предложена през 50-те години на миналия век от Нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридман, вярващ в превъзходството на частното пред държавното и в потенциала на свободния пазар да разреши проблемите в образованието. Частното ( „по-доброто“ според Фридман) образование става по-достъпно и така средствата за образование се движат заедно с ученика, посочва икономистът. Teзи вayчepи, според концепцията на Фридман, мoгaт дa бъдaт пoxapчeни, в ĸoeтo и дa e yчилищe нa тepитopиятa нa CAЩ (вĸлючитeлнo и c дoплaщaнe зa чacтнитe yчилищa), ĸaтo тaĸa poдитeлитe щe пpeдпoчeтaт oнoвa, в ĸoeтo дeцaтa им щe пoлyчaт нaй-дoбpo oбpaзoвaниe.

Теорията придобива популярност през 90-те и на началото на 2000-те. И за първи път програмата е стимулирана от чернокожи семейства в Милуоки с недеждата за расова интеграция. Новата вълна сега е свързана с опит за по-равен достъп до образование и в отговор на културните войни. Но има и слабости…

Какви са недостатъците в схемите за ваучери в образованието, могат ли те да бъдат въведени и у нас, чуйте проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток: