Поводът за този текст е новината, че кметът на София Васил Терзиев взе под своя контрол градоустройството на столицата. Но ще започна с нещо тотално различно на няколко хиляди километра и един океан разстояние от правилната и грешната страна на Цариградско шосе. Имайте търпение, преди да се върна на тази отправна точка.
Тия дни, докато проучвах аспектите на обявената от Тръмп масова депортация на нелегални имигранти от САЩ към родните им места — предимно в Южна Америка, открих за себе си неочакван паралел.
Преди да го назова, ще се опитам вкратце да обобщя какво се случва при големия ни отвъдокеански брат. Новата президентска администрация поде колосални по мащаб действия за депортирането на между 11 и 14 милиона души. Целите са приливът на мигранти да бъде спрян, а депортацията да бъде ударно бърза.
САЩ регулярни пъди хора. Например миналата година Байдъновата администрация е депортирала 271 000 имигранти. Рекордът в последните години е от 2012, когато са депортирани 409 000 души по Баракобамово време.
Темата има всевъзможни ъгли за дискусии и разпалва страстите в и извън САЩ.
Експерти прогнозират, че депортирането на над 11 милиона души за 10 години може да струва 1 трилион долара, с риск от икономически кризи заради загубата на работници. Същевременно се повдигат въпроси за човешките права и моралното право на имигрантския народ да се отнася така с новите пришълци.
Та нали онези, върху чиито земи е днешната империя на свободата, бяха избити и изтласкани в по-неплодородни земи. И малкото останали техни наследници днес живеят в резервати, където съществуват в мизерия и зависимости. История за това как живеят кореняк американците ни разказа Иво Иванов в предаването “Ти си знаеш” ефира на Дарик през юни 2023 → Линк към предаването: https://darik.bg/ti-si-znaesh-ivo-ivanov
Историята на САЩ е белязана от колонизация, изместване на коренните народи и експанзия чрез войни, покупки и изтласкване. Дори днес икономическите и културни "завоевания" продължават да отразяват тези конфликти за ресурси и пространство.
Отношението към новите вълни мигранти е било винаги такова — те идват, за да ни вземат земята, за да ни вземат работата и за да щипят от на хляба мекото, защото сме уредили страхотен американски лайфстайл вместо бедното им живуркане в дивия Трети свят.
Англосаксонци срещу ирландци, ирландци и германци срещу китайци, ирландци и италианци срещу евреи, афроамериканци срещу азиатци. Само малка част от конфликтите в САЩ. Всевъзможни общности и групи периодично настръхват срещу новодошлите в тази империя от нов вид.
И хора, чиито родители са дошли от някъде, в момента зоват за затваряне на граници и спиране на потока от пришълци.
И тук дойде моят паралел. Софиянци.
И в САЩ, и в София местните често възприемат новодошлите като заплаха за ресурсите и установения ред. Този конфликт между утвърдените и търсещите място е общ за всяко общество, изправено пред миграционен натиск.
Всеки в София е от някъде. А ако е пето-шесто поколение софиянец, е наследник на хора от един малък 12 000-ен кален град, който се оказва столица на свободна България.
София претърпява страхотни трансформации, бомбардировки, застрояване и презастрояване. И тези, които вече са се установили в нея, негодуват за новото. Новите сгради, новите хора, новите порядки.
Населението на София е нараснало с над 300 000 души за две десетилетия, а строителството изостава от нуждите. Липсата на инфраструктура води до задръствания и жилищен недостиг, а ограничаването на нови сгради ще повиши цените и напрежението.
Столицата в момента се застроява все по-гъсто, придвижването с автомобил, колело, тротинетка или пеш става все по-затормозено, а устремът софиянци, които не могат да се дишат един другиго, да се сгъстяват и умножават е меко казано контраинтуитивен.
Някои детски площадки и футболни игрища от детството ми в крайния квартал са превърнати в неформални паркинги, “щото то няма къде да се паркира”. В кучешките поляни извират небостъргачи с хора, обвързали се в следващите 30 години да платят почти по милион пари, за да имат право на гипсокартонената си кутийка в този град.
И те ми приличат на хаитяни, нагъчкали се гумена лодка, за да стигнат до Флорида.
И всеки от тях има своята история, всеки от тях бяга от място, в което няма шанс не просто за сносен живот, а понякога и за какъвто и да е живот. Същото както с хората, които си купуват гледка към строителни площадки в квартали, в които от презастрояване няма място дори за нормални улици.
И това пък води до недоволството на онези, които вече са се настанили и искат да се насладят на столичния си живот. Или на американската си мечта. Но идват шумни хора, които говорят на меко и ядат котки. И ни паркират на местата. И ни работят работите по-евино и понеже имат да изплащат жилище, си трайкат и ближат обувките на шефчетата.
Да, София е далече от това да натовари няколко военни самолета и да изсели хора. Но ограничаването на новото строителство е подобна мярка. Тя ще повиши цените на наличните имоти и ще бъде в ущърб на правата на инвестиращите в ново строителство, подобно на това както потомците на на някогашни преселници не искат нови в Минесота.
И гледището ви по темата зависи от кои сте. И в София, и в Айдахо, трудно ще намерите някой, който иска нови непознати съседи там, където е отраснал, създал е семейство и вече си гледа внуците.
Има и алтернатива, която е изненадващо сходна.
САЩ може да засели с новите си жители в Гренландия. А София може да вдигне читав голям нов квартал, в който преди строенето на жилищни сгради, е помислено хубаво за инфраструктурата и е свързан с бързи транспортни методи с останалата част от града.
Накъде да порасте нестареещата София? Към нашенската Гренландия — Кремиковци.
