Навярно сте нормален човек и не сте в екстаз от поредния Ден на труда. Първи май. Чудо голямо. 

Но този може би ще е една идея по-значим. Ще е последният, в който ще има какво да отбележим, без да сме лицемери. Е, в някои области може би ще е предпоследният, но да не гадаем излишно. 

Догодина по това време вече Изкуственият интелект ще ги пише тия текстове. Той вероятно и сега го е направил. Имате ли идея дали не е писан от някой GPT, пък аз само да съм си лепнал името?

Сам ще си ги пише. И сам ще си ги чете. Ще ги коментира. Ще ги харесва или ще им реагира с емоджита. 

И без това днешните медии са подчинени на алгоритмните на соцмрежите. А те са подчинени на ботове. Ботове, сервиращи реклами, банери и глупости. Повече, по-бързи и по-оптимизирани реклами. Никой не печели, ако четете този абзац, но ако наоколо има реклама за обувка, цъкнете я. Цъкнете я 10 пъти. 

Мерси. 

Да се върнем на AI. 

За разлика от нас, обаче, няма да му минат през очите този вид текстове и след малко да ги забрави. Гадината ще ги помни. Ще ги трупа и ще са му все толкова пресни, независимо колко време мине. Ще натрупва още и още, ще обработва масива от информация. Но този текст ще си остане в неговото съзнание същият. 

Вие, ако случайно сте стигнали до този ред, сте от малцината, които все още си дават труда да четат нещо повече от заглавие, подзаглавие, първия ред и да разгледат картинките. Честито, все още имате Ден на труда!

Но дори в нашето, начетено и тренирано да внимава повече от 8 секунди съзнание, настоящието текст ще е забравен след 15 минути. Час. Не ми вярвате?

Предлагам експеримент. Сложете си аларма на телефона за утре по някое непривично време. И като тя дрънне, бъдете честни - колко пъти сте се сетили за тоя текст тогава. Николко. Даже няма да ви е интересен този експеримент, мозъкът ви ще е нахранен от алгоритмите с нови вълнения, нови грижи и нов допамин. Дори да ви се е сторил вълнуващ сега, няма да ви пука за него.

Съвременното информационно-развлекателно пространство е създадено за изкуствения интелект. Само той може да му смогне. Да го запомни и осмисли. Да му се наслади с празен поглед. И грижовно да индексира рекламите.

Дано си купи нещо.

Защо ако не си, ще измрем от глад. И няма да има кой да казва на следващите поколения, когато дойде първи май: “Едно време на тоя ден беше Денят на труда!”

“Какво е труд, дядо?”

“Едно като вестник.”