Конфликтът между Израел и Палестина е един от най-големите проблеми на Близкия изток. Неслучайно до ден днешен не просто не е намерил решение, а през последното десетилетие се задълбочава с все повече насилие и радикализация и от двете страни, управлявани, от палестинска страна, от терористична организация, а от израелска - от корупмирано крайно дясно правителство, нямащо никакъв интерес от търсене на решение. Мнението изрази в интервю за Дарик радио палестинският активист и журналист Рами Аман.
Още преди войната сега ситуацията в ивицата Газа е била несигурна. Но хуманитарната криза се задълбочава в резултат на атаката на Хамас и отговора на Израел. 80% от населението в ивицата Газа не подкрепят нито „Хамас”, нито другите групировки, но те плащат най-високата цена за случващото се, подчерта той. Израелските въоръжени сили атакуват ивицата Газа с цел да унищожат инфраструктурата и командната структура на "Хамас".
Атаките обаче водят и до множество цивилни жертви. Болниците и здравните центрове изнемогват, а водата и храната стават оскъдни. Всичко в Ивицата Газа е под обстрел, но хората не могат да напуснат и са затворени като в клетка. Хамас използва населението на ивицата Газа като защитни щитове за своята инфраструктура. Ето защо Израел сега бомбардира жилищни сгради, болници и джамии, наред с други неща - отново и отново с цивилни жертви.
Ето какво разказа пред репортера на Дарик радио Тодор Пантилеев палестинския журналист и активист Рами Аман:
Какво се случва в момента в Газа и как започна всичко?
През същата събота израелската армия започна да атакува много цели в Ивицата Газа във всичките ѝ части. Повечето цели на Израел трябваше да са сгради на „Хамас”, но вместо това атакуваха сгради на правителството и също така голям брой от домовете на палестинско цивилно население. От събота досега броят на загиналите е хиляди. Имаме над 2000 ранени и над 50 000 разрушени напълно сгради.
До вечерта израелската армия атакуваше центъра на град Газа. На сутринта палестинците се събудиха и видяха, че всичко е променено – нямаше сгради, само разруха. В момента палестинците следват социалните мрежи на израелците, защото там има информация за това какво се случва и дали е необходимо да напуснат местата, на които се намират.
Повечето хора в Газа в момента търсят безопасно място за нов дом. Хората, които живеят по границите са оставили домовете си, защото знаят, че ако останат там израелските танкове ще разрушат и атакуват всичко, както през 2014 и 2019 г. Повечето палестинци в момента чакат да дойде израелската армия, говорят за окупацията. Има наложен режим на Ивицата Газа – без вода, храна, електричество и интернет.
Какви са страховете на хората?
За цивилните случващото се в момента е като това, което изпитваха при предишните ескалации. Вътрешно се страхуват, но няма какво да направят. Повечето хора стоят вкъщи и просто чакат. Може би следващият изстрел или ракета ще е върху тяхната къща или върху тази на съседа им.
Ивицата Газа е много малка територия, където живеят над 2 млн. души, повечето са цивилни. 80% от населението е независимо от идеологиите, не подкрепят нито „Хамас”, нито другите групировки. Те плащат най-високата цена за случващото се. В момента под прицела на израелската армия са домовете на цивилните. Всичките тези хора живеят в Газа, но нищо не са направили на израелците. В същото време израелците обявяват, че са атакували бойци от „Хамас” в Газа и квартирите на групировката, но след всяка атака има страшно много загинали и ранени цивилни.
Как палестинците, които искат да напуснат Газа, го правят?
В момента хората, които обмислят да избягат, бягат единствено във вътрешността на града. От източната към западната част, от север и юг към центъра – те са затворени като в клетка. Не могат да напуснат територията на Газа. Всичко в Ивицата Газа в момента е под обстрел.
Как мислите, че ще се разреши конфликтът?
Трябва и двете страни да започнат да вярват в това, че има друг начин да комуникират, а не само да воюват, както се прави от години. Поведението на израелците е като на палестинците. От 1977 г., 1987 г., 2000 и 2007 г. през всички тези години се следва принципът – убий, за да убиеш. Но ако убиеш всички хора в Газа, ще останат техните синове, които ще атакуват отново, за да отмъстят. Но ако ние имаме лидери тук и там, вярващи един в друг и разбиращи се, можем да направим нещо заедно. Правили сме го преди. Например при споразумението в Осло през 1973 г. Аз съм сигурен, че можем да го направим отново, но трябва да имаме смели лидери. Лидерите мислят първо за народа си, а след това за личните си цели.
Какво е „Хамас” за палестинците?
За повечето от палестинците това е просто движение. Повечето гледат на „Хамас” като на нормални палестинци, а не като на терористи. Да, може би има стотици документи и доказателства за тяхното поведение, защото те могат да контролират определена територия единствено чрез насилие. Това не означава, че те са терористи.
Какво е да си журналист в Газа? Как се живее под натиск?
Много е трудно за всеки човек, защото ако си човешко същество, ти имаш нужда поне от вода, каквато ни е необходима в момента. Ако говорим за нормалните дни - имаме около 8 часа електричество на ден. Следователно човек трябва да планира времето си за този период. Ако искаш да се развиваш или да имаш мечти, или да работиш върху себе си е трудно, защото нямаш самостоятелен живот, няма отворени граници.
Всяка седмица и всеки месец има нова ескалация, която разрушава абсолютно всичко. От 2007 г. до сега, мисля че имаме поколения, които просто не са могли да направят нищо. Имаме журналисти, имаме адвокати, имаме ученици, студенти, работници, но нямаме никакви възможности.
Как според вас конфликтът се отразява в световните медии?
Интернационалните медии понякога имат своите кореспонденти и екипи, но рядко показват обективната истина. Ние също имаме медии, които търсят информация и нови гласове от Палестина, но не за да застават зад пропагандата на групировките, а да показват реалността на хората. По мое мнение, като палестинец, нямаме трибуна, чрез която да изкажем мнението си. Имаме посолства, но не можем да покажем истинската картина в Ивицата Газа.
Можем да видим много активисти, като мен в момента, които се опитват да покажат гласа на хората. Аз съм част от тази общност, мога да кажа, че съм от Ивицата Газа, но не съм терорист и не съм от „Хамас”. Аз съм журналист и вътре в себе си вярвам силно, че от мен зависи много. В момента говоря с вас, защото обърнахте внимание на това, което споделям в социалните мрежи. Имам приятели израелци, европейци, араби, които не ме възприемат като терорист и зачитат моето мнение. Ние имаме повече нужда гласът ни да бъде чут.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
