България отива на седми предсрочни парламентарни избори за последните три години, след като в понеделник “Има такъв народ” (ИТН) върна празна папка на президента Румен Радев. След шестата поправка в основния закон и произнасянето на Конституционния съд през юли, промените около назначаването на служебното правителство се запазиха. Това означава, че държавният глава може да избира кой да бъде служебен премиер между определен брой хора - председателят на Народното събрание (НС), управителят или подуправителите на Българската народна банка (БНБ), председателят на Сметната палата или заместниците му, омбудсманът или негов заместник.
Това ще е вторият служебен кабинет по тези правила. След неуспешната ротация през март се наложи Радев да проведе консултации с потенциалните кандидати за служебен министър-председател. Тогава шефът на Сметната палата Димитър Главчев беше единственият, съгласил се да заеме поста и да излъчи правителство.
Неизбежно ли е отново Главчев да е служебен премиер
Димитър Главчев изрази готовност да поеме отново поста на служебен премиер, веднага след като стана ясно, че отиваме на нови избори. Този път възможните хора за тази позиция са в още по-ограничен състав. В момента България няма нито омбудсман, нито негов заместник, след като Диана Ковачева подаде оставка през април, за да стане съдия в Европейския съд по правата на човека. А заместничката ѝ Елена Чернева също пожела да ѝ бъдат прекратени правомощията в края на март, поради лични причини. Това премахва двама възможни кандидати за поста. Въпреки че още през март стана ясно, че ръководството на БНБ не иска да се намесва в политическия живот, сега един от подуправителите на банката - Андрей Гюров, не може да бъде назначен дори да изяви желание за това. Причината е, че през юли Управителният съвет на БНБ установи несъвместимост при него и го отстрани временно от поста. До това се стигна след решение на Антикорупционната комисия, според което той не може да заема длъжността, защото e установeно, че е бил и член на партия, и съдружник в търговско дружество. В момента Гюров обжалва решенията.
Промяна в списъка от пролетта има и в шефското място на парламента. Сега председател на НС е Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, която в понеделник потвърди пред Радев, че не иска да става служебен премиер.
“Ярки политически фигури няма да допринесат за добрия тон на партиите в една предизборна кампания”, смята Назарян.
Така все по-вероятно изглежда Главчев отново да оглави Министерския съвет.
Зависим ли е Главчев?
Представители на “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ), “Възраждане”, БСП и ДПС на Доган се обединиха около твърденията, че Главчев не трябва отново да е премиер, защото има зависимости от санкционирания по “Магнитски” съпредседател на ДПС Делян Пеевски. За зависимости около служебния премиер се заговори още по време на назначаването му след провалената ротация, защото Главчев е бивш дългогодишен кадър на ГЕРБ, а дори и председател на парламента в 49-ото НС от партията на Бойко Борисов.
Подозрения за “дълбоки зависимости” в служебния кабинет се зародиха и при президента Румен Радев.
Разбира се, твърденията за някакви “тайни връзки” с определени хора се появиха с причина. По време на това служебно правителство с подписа на Главчев бяха освободени редица областни управители. Последният случай, който породи бурни реакции, е смяната на областните управители на Кърджали и Смолян, които са кадри на ДПС и се смятат за близки до Ахмед Доган. Това се случи дни след разцеплението в Движението и поисканата оставка на Пеевски от почетния председател на ДПС.
Може и да има алтернатива
В опит да подновят списъка на държавни длъжности, сред които президентът може да избира служебен премиер, от ПП-ДБ внесоха промени в Закона за Сметната палата. С тях се регламентира, че зам.-председателите в институцията се назначават от парламента, без да е необходимо да са посочени от председателя ѝ.
Друг еветуален вариант е изборът на нов омбудсман и негов заместник, но за това вероятно няма да има достатъчно време. При последната процедура за избор на този пост, след приемането на процедурните правила, е имало 7 дни за номинации. Също и изискване предложенията и документите към тях да са публикувани на сайта на парламента не по-късно от 7 дни преди изслушването в ресорната комисия. След това трябва да се гласува и в пленарната зала. Народните представители решиха, че ще излязат лятна ваканция на 17 август, а дотогава има 11 дни или 6 редовни пленарни заседания.
Най-малко време би отнело премахването на Рая Назарян като шеф на парламента и избирането на нов председател, но за тази цел всички политически сили, извън ГЕРБ и ДПС на Пеевски, трябва да се разберат за кандидат, което би било по-сложната задача.
За пореден път до урните през октомври
Конституцията предвижда президентът да насрочи нови избори в двумесечен срок, след като е назначил служебен кабинет. Днес е 6 август, затова варинатът изборите да са на 6 октомври отпада - няма как да се издаде указ на президента до края на деня предвид факта, че все още не е назначен нов служебен премиер. Ето защо вероятно цялата процедура ще се случи другия понеделник и вотът ще е на 13 октомври.
Още по темата
- Венци Мицов: У нас абсолютно всичко се прави без визия и стратегия - то се кърти на парче
- Тодор Тагарев: Главчев няма самочувствието на премиер
- Орбан: България винаги е била ключова страна за енергийната сигурност на Унгария
- “Голямото жури”: Защо се промениха нагласите за споразумението за сътрудничество с Украйна?
