Конституционният съд (КС) остави в сила ограничените правомощия на президента при избора му за назначаване на служебен премиер. Като противоконституционни обаче са определени част от поправките в основния закон, засягащи съдебната реформа. Това става ясно от решението на Конституционен съд по Шестата поправка на основния закон, приета от Народното събрание през декември м.г.
След промените в Конституцията, гласувани тогава президентът вече не може да назначава свои служебни правителства, а изборът му е силно ограничен по отношение на служебния премиер измежду няколко висши държавни длъжности - председателя на парламента, омбудсмана, заместник-омбудсмана, управителя на БНБ и неговите подуправители, председателя на Сметната палата и заместниците му.
Разделение в КС - 6:6
В тази част решението раздели конституционните съдии на две. Шестима от тях са гласували разпоредбите са противоконституционни - Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а останалите шестима - Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са били на противоположното мнение. Така новия ред на назначаване на служебния кабинет остава в сила според промяната в Конституцията, приета от НС.
Конституционните съдии остават в сила и възможността „български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“ да стане депутат.
В частта съдебна реформа КС отменя всички разпоредби, с които Висш съдебен съвет (ВСС) се раздели на два отделни съвета – прокурорски и съдийски.
По този начин изборът на главен прокурор става правомощие на Пленума на ВСС, както беше и преди промените в основния закон. Така обвинител №1 ще продължи да има 7-годишен мандат, а няма да е избиран за срок от пет години без право на повторно избиране. Отменя се и ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд.
Според промените, оставащи в сила, Върховната административна прокуратура се закрива. Остават в сила редакциите, ограничаващи правомощията на прокуратурата извън наказателния процес.
За противоречаща на основния закон е обявена и разпоредбата, която предвиждаше, че след приключване на мандатите им главният инспектор и инспекторите „не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон“. Тази промяна беше единствената, за която ГЕРБ твърдиха, че са предложили.
Делото бе образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
