Незрящите в Пловдив – затворници в домовете си, близките им – заложници на системата
Излизането за незрящите в Пловдив без чужда помощ на практика е невъзможно. Заради липсата на достъпна инфраструктура в града, хората със зрителни проблеми стават буквално затворници в домовете си. В това са категорични пред Дарик председателят на Асоциацията на слепо-глухите в България със седалище в Пловдив Величка Драганова и Пепи Димитрова, майка на незрящо дете.
„Без чужда помощ „навън“ или както го наричаме - „в голямото пространство“, е огромно изпитание и предизвикателство за нас. Достъпът за сам човек с проблем със зрението до институции и до болници, е невъзможен, тротоарите са превърнати в паркинги. За съжаление, често пъти ставаме и пациенти на болниците, след като МПС ни ударят заради липса на адекватна за нас сигнализация по светофарите “, разказа Драганова.
По думите й, разликата между втория град по големина в България и София в това отношение е голяма.
„ В столицата например, незрящите само допирайки с червено-белия си бастун електронните табла, веднага получават звуков сигнал на коя спирка се намират“, посочи Драганова.
Тя посочи още, че без чужда помощ дори и в институциите и в болничните заведения, сляпо-глухите хора не моган да се ориентират сами. А пазаруването и плащането на сметки е почти невъзможно, ако нямат придружител.
За една майка с незрящо дете в Пловдив няма вариант да работи, разказа пред Дарик и Пепи Димитрова, чиято дъщеря е незряща. Според нея, единият от родителите на деца с такова увреждане няма избор и става заложник на системата, която не е „помислила“ за достатъчно адекватна и удобна външна среда, в която техните деца да могат да се движат и обгрижват самостоятелно и безопасно.
„За мен, както и да останалите родители на деца с увреждания, ежедневието е едно и също от години. Ползването на градски транспорт е немислимо за незрящите – не навсякъде има звукова сигнализация на светофарите, а и да има – то тя е една и съща за всичките секции и сляп човек не може да различи "червен" или "зелен" светофар е в момента, за да може да пресече. Освен това, специална настилка има само по ново ремонтираните булеварди и пътища в града. Затова сутрин водим незрящите си деца в училище, а после ги прибираме. По време на занятията разчитаме на разбирането на останалите ученици и на учители, сподели с болка майката, която уточни, че в учебното заведение, където сега учи дъщеря й, има създадени достатъчно добри условия за детето.
"Има специална тоалетна за нея, водачи по коридорите и по стълбищата, както и лаптоп със специален софтуер за незрящи", посочи Димитрова.
Според нея обаче, всички проблеми идват от неангажираността на държавните институции и липсата, вследствие на това, на разбиране и на адекватно отношение на хората в България към незрящите.
„Ако това се промени, ще се промени и всичко останало и тогава няма да се налага да чакаме 20 години за монтиране на адекватна звукова сигнализация или за изграждане на специализираната за слепите настилка по булевардите и улиците“, убедена е майката на незрящото момиче.
И тя, и председателят на Асоциацията на слепо-глухите Величка Драганова продължават да очакват институциите да предприемат незабавни действия за осигуряването на достатъчно адекватни външни условия, без придружител, на незрящите хора.
От Дарик радио изпратихме запитване до Община Пловдив, откъдето очакваме официален отговор как местната управа може да подобри условията на живот навън на хората със зрителни и слухови увреждания.
Повече за това има ли достъпна среда и удобна инфраструктура за хората с увреждания в Пловдив, слушайте утре от 11,00 часа във втория дебат от кампанията на Дарик радио „Най-добрият квартал за живеене“.
