Над 50 000 украински бежанци са останали в България от началото на войната. Уредена ли е подкрепата за тях? Този въпрос дискутира Мария Черешева с адвоката по бежанско право Диана Радославова, Диана Димова от фондация "Мисия Криле", базирана в Стара Загора, и Елена Бурмицкая, юристка от руско-украински произход, която помага на потърпевшите от началото на кризата в Украйна.
"Ситуацията е безпрецедентна. Хората, които влизат в България, са основно жени с деца – над 18 000 от останалите в България около 50 000 украински граждани всъщност са деца. Това е повече от 1/3", коментира Диана Радославова.
Украинските бежанци не могат да докажат имунизацията на вече ваксинираните си деца
Тя посочи, че се наблюдава и увеличение в броя на руските граждани, идващи в България.
"Ние вече имаме конкретни запитвания от руски граждани, основно такива, които се намират в Турция. Това са хора, които имат политически причини да напускат страната, но се опитват да го направят с бизнес или имиграционни методи. Имаме запитвания за релокиране на цели бизнеси от Русия към европейски държави, включително България. Тази тенденция ще се увеличава, трябва да сме готови за нея", обясни адвокатът по бежанско право.
Диана Димова от своя страна посочи, че всеки ден се увеличава потокът от хората, които търсят подкрепа от фондация "Мисия Криле".
Как едно украинско дете се вписа сред българските си съученици
"По-голямата част от тях са настанени при български семейства, които са отворили домовете си. Броят на хората се увеличава и ще се увеличава, дано не стигнем до една по-апокалиптична картина", изрази надежда тя.
Диана Димова каза, че освен нуждите от хуманитарна подкрепа, основен проблем, който е спешен в момента, са медицинските нужди.
"Има хора с най-различни проблеми, включително жени, които правят различни кризи, имат нужда от психиатър, спешна психологическа помощ", коментира тя.
Близо 50 000 украинци до момента са останали в България
Диана Димова е категорична, че има нужда от много спешна визия на държавата за това кой е пътят, който ще следваме. По думите й бягащите от Украйна са останали с впечатление, че временната закрила е равна на временна помощ.
"Те очакват конкретна финансова помощ, понеже са чули, че в другите страни има такива практики. Всъщност временната закрила е едно разрешително, което получаваш за определен период от време, за да може да работиш, децата ти да ходят на детска градина и училище", обясни тя.
Според Елена Бурмицкая проблемът е там, че няма достатъчна организация при приемането на хората на КПП-тата.
Парадокс в кадрите: Люлка седи празна, децата са в бежански лагер
"Този поток постоянно расте и просто няма организация, няма достатъчни сили за приемането на хора, разпределението им и настаняването им. Доброволците правят всичко възможно, но имат много малка помощ от държавата. Аз се чудя защо не може държавата да им предоставя помощ във вид на полицейските сили, военните, пожарникарите. На територията на Румъния навсякъде има прекрасна организация - хората са посрещани, настанявани, информирани. След българската граница няма достатъчно усилия и организация", изрази мнение е юристът.
"Хората имат много сериозни финансови проблеми, някои от тях не успяха да си вземат парите от Украйна, картите им са блокирани. Те наистина нямат пари. Те искат да работят, много са работливи, не разчитат на помощи. Аз навсякъде чувам и виждам „Не искам помощи, искам да работя, моля ви, всякаква работа”. Това е много мъчно, тези хора имат две-три висши образования", коментира Елена Бурмицкая.
Тя изрази своето недоумение защо в продължение на три седмици не могат да бъдат направени необходими промени в правнта рамка.
Целия разговор чуйте във видеата
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
