Като се огледаме, виждаме съвсем малко лукс — автомобили за стотици хиляди и панелки за милиони. Но останалото, което ни заобикаля, е бедност. Е, да, и улиците и пътищата ни са за милиони на километър, но се ронят и изпаряват бързо, така че не се броят.

Малки заплати, от които половината отиват за сметки, половината отиват за цигари, другата половина отива за 1-2 кръчми в месеца, още една половина отива за децата, ако има, или за да се сгаджосаме, за да проима деца.

Всеки от нас вади по няколко стотин лева за чужди схеми и сделки. Я за газова тръба, която не тръби газ, я за електроцентрала, която не електроцентрира. Плащаме за национални дългове, които отдавна си почиват в нечии офшорни джобове.

Плащаме и за присъдите поради незаконни задържания, институционално превишение правомощия или институционално нехаене. Плащаме за продънени здравни, научни, образователни и съдебни институции, от които нямаме много възвръщаемост.


Плащаме за системи, които ни обясняват, че сами сме си виновни, задето не работят.

И всичките ни тия харчове при всичките ни тия къси заплати поставят въпроса:

Как така не сме умрели от глад?

Това някаква магия ли е? На всеки работещ му се падат по осем пенсионера и четири държавни хрантутника.

Как успяваме да не се изяждаме (поне буквално)?

Математиката на българската икономическа реалност не излиза. 420 000 лева за надуваеми топки и икони да ни пазят от катастрофи е микроскопична прашинка от всеобщия ни харчлък.

„Все едно от нас се очаква да въртим пералня, без да имаме вода, ток и препарат. И въпреки това, по някаква черна магия, дрехите се връщат сгънати, свежи и миришещи на чисто.

Откъде са тия пари? Да не сме като някакво малко дете, дето отива в магазина с 5 лева и си купува Лего за 300, само защото веселият ни дядо е на три метра зад нас, без да го видим, и е доплатил на касата, оставяйки ни да се чувстваме горди от покупката си?

Кой ни доплаща да живеем така фриволно?

Сега ще приемем еврото, ще стопят парите ни наполовина и пак няма да стане непоносимо. Убеден съм.

И се надявам никога да не разберем как така успяваме да минем метър и истинската сметка да излезе наяве. Подпечатана с анимационно детско печатче или с инициали ДП, 10 или нещо подобно. Или пък друго.

Тази мистерия поддържа България жива. И сита.