„Хора, представители на трите най-дискриминирани общности у нас, а именно роми, хора от ЛГБТ общността и бежанци застанаха зад любовта и с усмивка срещу речта на омразата. Смешно е да мразиш някого, защото е различен“, заяви Ана Алексиева от Fine Acts за провелата се фотоизложбата „По-силни от думите“ в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.
„По-силни от думите” е фотографска акция, в която 54 човека застават срещу речта на омразата с лицата си. Акцията е част от мащабна кампания на Fine Acts за преодоляване на стереотипите към различни уязвими групи. Тя е вдъхновена от глобален формат на френски артист, който разработва подобни инициативи. Фотограф на изложбата е Яна Лозева.
“По-силни от думите”. 54 лица срещу езика на омразата (снимки)
„От много години съм почитател на инициативите на Fine Acts заради емоционалните им послания, а освен това съм почитател на работата на Яна Лозева. Мисля, че усетих една колективна сила срещу омразата. Лесно е да се изразяваш без да мислиш за последиците, но е нужно да се борим заедно“, заяви хореографът и режисьор Коста Каркашян, чийто портрет е част от изложбата.
Активистът Емил Методиев сподели, че всекидневно попада на език на омразата в дигиталното пространство. Той сподели, че речта на омразата в социалните мрежи се нормализира.
Прокуратурата осъди използването на езика на омразата в НС
„Много е опасно, че се нормализира реч на омразата към група хора под претекст, че това е шега. Но тези неща стават част от нашето общуване. Бяхме направили проучване с представителите на трите засегнати групи, което показва, че те се сблъскват с език на омразата и на работното място, в градската среда, в институции и учреждения. Речта на омразата е станала част от нашето общуване с тези хора, а последстивята за тях са тежки“, допълни Ани.
Fine Acts работи по редица инициативи свързани с темата, защото вярват, че липсата на безнаказаност води до възможност за увеличаване на речта на омразата.
Папа Франциск: Хомосексуалността не е престъпление
Коста Каркашян изтъкна, че подрастващите също стават жертва и вярват в стереотипите, които се насаждат в дигиталната среда.
Гостите коментираха и границата между речта на омразата и свободата на словото.
„Реч, която насажда омраза към други хора, е опасна. Тя е първата стъпка към действие на омразата. Това не е свобода на изразяване, а нападка към изконни характеристики на различни хора“, заяви Ана.
Властта на гражданите: Кой помага на децата бежанци у нас?
„Фразата „На мен не ми пречат гей хората, но да не се показват.“ е сигнал, че една голяма група хора трябва да потискат това, което са, за да бъдат приети. Човек трябва да има сила да се приеме сам, за да може да се противопостави на външния натиск. Речта на омразата е свързана с физическата агресия. Ние трябва да я спрем преди нещата да ескалират“, заяви Коста.
Емил от своя страна добави, че езикът на омразата трябва да бъде разграничаван и да се разглежда като сериозен проблем, който заражда неща, които стават все по-опасни.
„Смятам, че хората просто не знаят какво представлява речта на омразата и къде е границата на това, което можеш да си позволиш да кажеш.“
В края на разговора гостите коментираха как може обществото да се справи и противодейства на езика на омразата.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
