Участието му в Big Brother предизвика силни реакции – от възторг до остри критики. За едни той е „дървен философ“, за други – рядък пример за млад човек с ясно изразени принципи в национален ефир. В предаването „В тренда“ по Дарик радио Валентин Котов говори откровено за мотивацията си да влезе в риалити формата, за трудните решения в Къщата, за изкривеното лице на известността и за това има ли бъдеще в България.

 „Исках да покажа, че не всички сме тъпи и нищо не става от нас“

Валентин признава, че от години гледа риалити формати и често критикува участниците в тях. „Всеки път си казвам: ако бях на тяхно място, как щях да реагирам, какво различно бих направил“, обяснява той.

Решението да влезе в Big Brother идва не от желание за слава, а от раздразнение как младите хора от неговото поколение често са представяни на екран.

По думите му в подобни формати „масово млади хора се излагат“ и това кара част от обществото да лепи етикет върху цяло поколение, че е „тъпо“ и „нищо не става от него“.

„Това ме засяга пряко. Не твърдя, че съм най-умният човек, но мисля, че беше време да се появи човек, който да представи по-новата генерация в по-различна светлина“, казва Котов.

Изборът му да участва именно в Big Brother не е случаен. Форматът у нас масово се възприема като „арена на простащина, селски спорове, караници и физически саморазправи“, но според него има потенциал да бъде нещо много повече – социален експеримент и платформа за смислени разговори по важни теми.

Липсата на близките и тежките решения в Къщата

Най-трудното вътре не са мисии или битки, а липсата на близките хора и усещането за откъсване от нормалния живот.

„Най-тежкото беше, че нямах контакт с близките си“, признава Валентин. Липсвали са му и дребните неща, които в ежедневието приемаме за даденост – да отиде на футболен мач, на кино, да се разходи в парка или по Гребната база в Пловдив.

Той определя престоя си в изолатора в началото като един от най-големите шокове – очаквал да влезе директно в Къщата и да започне социалният експеримент, вместо да прекара дни сам между четири стени.

„Един час там минава като цяла седмица навън“, казва той и признава, че сутринта след първата нощ в изолатора си е помислил: „Господи, къде попаднах и какво правя тук?“ Въпреки това не е обмислял реално отказване.

Единственият момент, в който е заявил, че би напуснал доброволно, е след сериозна проява на агресия в Къщата. Тогава той категорично казва, че няма намерение „чрез присъствието си да легитимира подобен тип поведение“.

Между принципите и последиците

Най-тежкото решение, което е взел вътре, е свързано с прословутата седмица на моралните дилеми, когато е трябвало да избира между последователност спрямо думите си и комфорта на групата.

Той си спомня момента, в който трябва да застане зад критиките си към част от съквартирантите или да ги „преглътне“ в името на играта.

„Знаех, че ще последват много тежки последици“, казва Котов. В резултат на негово решение групата остава без храна, топла вода и завивки.

„Смятам, че съм отборен играч и страшно много се старах да печелим заедно. Чувствах се много зле от това, че два дни трябваше да гладуваме и да стоим без топла вода“, признава той.

Днес не съжалява за самото решение, а най-вече за последиците, които останалите участници са понесли заради него.

Уроците след излизането: смирение и малко по-малко радикалност

След края на формата Валентин говори открито за грешките си и за отговорността, която поема за тях.

Като най-важен урок той посочва смирението. Осъзнал е, че понякога прекалено логичният подход му пречи да види емоционалната страна на хората срещу него.

„Трябва понякога да подтискам логическото мислене, защото хората са по-емоционални и не винаги могат да разсъждават фактологично и логично“, казва той, давайки за пример ситуацията с мисията „Бедствие“ и подкрепата към Цецо.

Друг голям урок идва от думите на съквартирантката Елена, която му казва, че е хубаво човек да е принципен, но и по-разчупен. Котов признава, че в някои по-леки ситуации е реагирал твърде радикално и че на моменти поведението му е изглеждало като на „радикализиран религиозен фанатик“ – нещо, с което категорично не иска да бъде свързван.

„Урокът е: по-леко“, усмихва се той.

Защо не спечели и има ли режисура?

На въпроса защо според него не печели формата, Валентин отговаря без заобикалки – в последната седмица е взел две ключови решения, които са го поставили в неблагоприятна светлина: отказът от целувка и изборът, довел до лишения за цялата група. Добавя и ранното си арогантно отношение към Big Brother и спорната ситуация с термометъра.

Той е категоричен, че победителят Давид е „заслужил“, защото е останал скромен, смирен и неконфликтен.

Не смята, че победата е „режисирана“, но е убеден, че всеки участник е силно зависим от редакционната политика: „Зрителите гласуват на база това, което са видели. Когато им се показва твърде много от негативната ти страна, е много по-трудно да събереш подкрепа.“

„Форматът изпростява обществото, защото това се търси“

По темата за изпростяването на реалити форматите Котов е категоричен – според него формата изпростява обществото, а не обратното, защото се търси бърза и евтина емоция.

„Ние сме склонни на по-евтини и бързи удоволствия, като бърза храна по телевизията, и затова се доставя такова съдържание“, коментира той.

Смята, че сезонът, в който участва, е бил „разчупен и цветен“ – с много различни участници, бекграунди и житейски истории, но въпреки това признава, че скандалът и екстремното поведение продължават да имат най-голямо ефирно време.

Принципи, политика и гражданска позиция

Извън формата Валентин уверява, че принципността не е телевизионна поза, а личен избор в живота, който понякога му коства скандали с близки и приятели.

„Стремя се да съм принципен и последователен, и това на моменти ми коства немалко в личен план“, казва той. За себе си смята, че едно от най-важните му качества е способността да признава грешките си и да носи отговорност за действията си.

Темата за политиката също не го подминава. Той признава, че вече е получавал предложения да влезе в политиката заради гражданската си активност, но към днешна дата няма такова намерение.

„Моите амбиции са в частния сектор, а не в публичния“, казва Котов. В същото време не затваря вратата завинаги: ако някога обстановката в страната стане „жестоко нетърпима“, би могъл да обмисли участие, ако смята, че може да бъде полезен.

До тогава вижда себе си като „буден гражданин“ – човек, който ще излиза на протест, ще търси отговорност от институциите и ще упражнява демократичен контрол.

Известността без инфлуенсърски мечти

За придобитата популярност той остава скептичен. Не планира да се превръща в инфлуенсър и да рекламира „кремчета и подобни неща“.

„Ако има как чрез поведението си да дам личен пример на младото поколение, би било страхотно“, казва Котов и добавя, че не е влязъл в Big Brother с идеята за трамплин към шоубизнес или онлайн кариера.

Като свои модерни „будители“ и примери посочва хора като Лазар Радков, Никола Рахнев, Стилян Петров, Димитър Бербатов, Милен Цветков и доц. Кристиан Таков – личности, които според него „заразяват с добър пример“, без да са инфлуенсъри в популярния смисъл на думата.

Има ли бъдеще в България?

На финала на разговора Валентин е категоричен – бъдеще в България има, но то зависи от самите хора.

Той припомня, че страната е постигнала много за последните 30 години – членство в НАТО и ЕС, влизане в Шенген и в еврозоната, по-висок стандарт на живот. В същото време предупреждава, че огромен потенциал остава нереализиран заради ниската избирателна активност и масовата емиграция.

Котов използва трибуната, за да призове българите да бъдат по-граждански активни, да си търсят правата, а тези в чужбина – поне да обмислят завръщане.

„Имаме нужда от всички ръце на борда, за да може българската лодка да плува напред в този силно конкурентен, глобализиран свят“, казва той.

Чуйте и гледайте цялото интервю в прикачените файлове.