„Никой не напуска страната си по желание. Тези деца преминават през много препятствия, за да стигнат до Европа, но ако всичко беше наред в техните страни, те нямаше да бъдат тук“, заяви Ани Райкова от Международната организация по миграция в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио по отношение на децата мигранти в България.
Тя сподели, че според статистиката на Държавна агенция за бежанците у нас има 538 деца, търсещи закрила, а 352 от тях се непридружени. Статистиката не включва деца от Украйна, а от страни от Близкия Изток като Сирия, Ирак, Афганистан.Непридружените деца са предимно между 15 и 17 години, разбира се, има и по-малки. Главно идват от Афганистан и Сирия. Момченцата са повече, има по-малко момичета.
„Ако добавим и бежанците, идващи от Украйна, те ще наброят хиляди. От началото на войната в Украйна, със сигурност се промени профила на бежанците. Фокусът се насочи към хората от Украйна, там близо 90% са жени и деца. Има и възрастни хора, разбира се, има непридружени деца, но те идват с други роднини, смейни приятели или съседи“, заяви Владислав Дамянов от „Каритас България“.
„Има случаи и на цели спортни клубове, които идват с треньорите си. Това са младежи около 16-годишна възраст. Но често е трудно да се намери трудова заетост и препитание за тези групи. Опитваме се да предложим почасова заетост на всеки един от тези младежи. Да им дадем основа за първа трудова заетост, но това е много турдно. Все пак се радвам, че работодателите, с които си партнираме, проявяват разбиране и дават възможност на тези младежи да развиват трудови навици.“
Бежанци от войната в Украйна учат български език
Той добави, че всички организации насърчават бежанците да започнат да учат български език, след като им се осигурят базовите нужди.
Анна изтъкна, че за украинските деца е по-лесно да научат език на добро ниво, докато за част от останалите деца България е транзитна страна и не са особено мотивирани да учат езика.
17 учени от Украйна са започнали работа в БАН
„Повечето деца от Афганистан бързо продължават към западните страни, тези от Сирия се задържат малко повече. Все пак има деца, които желаят да ходят на училище, но им е много турдно, защото не срещат необходимата подкрепа. В центровете на Държавна агенция на чужденците има курсове по български, но са само два пъти седмично. Нашите организации провеждат различни курсове, но това не е същото като посещението на училище.
Тя добави, че по-големите деца предпочитат да работят и по този начин научават езика много по-бързо.
„Тези деца живеят в центровете на Държавна агенция за бежанците, докато са в процедура за убежище. За непридружените деца в София има изградени „сигурни зони“ в центровете в Овча купел и Военна рампа. Непридружени деца има и в центровете във Враждебна и Харманли. Предстои изграждане на „сигурна зона“ в Харманли, защото лагерът е доста голям. За тях денонощно се грижат социални работници, а има и охранителна фирма, която се грижи за сигурността им. Целта е децата да са в нормална и подкрепяща среда, доколкото е възможно. Те получават подкрепа и от други организации и институции.”
Владислав разказа, че преди години е установено, че включването в образователната система на тези деца, се оказва пробелем. Те биват включвани, но рядко са подпомагани, когато срещат сериозни трудности. За да подпомогнат тези деца „Каритас България“ създават „Клуб домашна работа“.
„Наши доброволци работят с децата бежанци индивидуални и им помагат с материала, които изучават, за да могат да са по-ефективни в училище. Ние целим да осигурим връстници да помогнат на бежанците деца. Разговаряме с директорите на училищата, а в някои от тях има програми за доброволчество, което е много похвално.“
Той отбеляза, че по-голям интерес има от младежите между 10-ти и 12-ти клас и разказа за частно средно общообразователно училище „Рьорих”, което два пъти седмично е ангажирало доброволно учители и ученици след часовете, за да помагат на децата бежанци.
Глобиха с 12 хиляди лева доброволци от Варна, помагащи на бежанци
Ани допълни, че децата в „сигурните зони“ получават подкрепа от редица организации и имат ежедневна програма.
„Те имат ежедневна програма в тези зони като ставане, миене на зъби, закуска, подреждане на стаите, участие в различни дейности, които организираме. Имаме и бонус система: децата, които са по-активни в организираните дейности, получават различни награди. Тези деца са преминали през ужасен и много опасен път, за да стигнат до България. Те са избягали от война, минават през проблеми с каналджий и органи на реда, а освен това и редица климатични препятствия.“
„Те пристигат мръсни, със скъсани дрехи, някои имат различни кожни проблеми и им отнема около 2-3 седмици да привикнат. След това виждаш различни хора. Част от тях се оказват много образовани и интелигенти, посещавали са училище редовно, други пък никога не са имали възможност да се образоват. Профилите са много различни“, продължи тя.
Папата призова да бъдат приемани мигрантите в Европа
Владислав изтъкна, че по-голямата част от бежанците, идващи през южната граница, пристигат пеш.
„Можете да си представите през какво са преминали, за да стигнат дотук. Тези хора често са инвестирали всичко, което имат, за да стигнат европейска граница. Ние се опитваме да им дадем осмислено ежедневие. Ние знаем, че България е транзитна зона за по-голямата част от тях. Но ни се иска да им помогнем да мечтаят за по-добър живот.“
Гостите споделиха истории на деца, които са успели да се съберат със своите семейства в различни страни от Европа. Изтъкнати бяха и примерите с деца, които са решили да останат в България.
Ани отбеляза, че въпреки липсата на интеграционна политика, с помощта на лични контакти и социални работници има деца, които са в SOS Детски селища и фондация „Конкордия“. Тя даде за пример момче от Афганистан, което работи в ресторант, продължава да учи, а също така е част от националния отбор на България по крикет.
Гостите коментираха и липсата на интеграционна програма. Владислав сподели, че не знае дали липсата и е умишлена, или не, но определено има апатия в българската политика по този въпрос. Той изтъкна, че всички органзиации, които работят с младежите, успяват да запълнят тази липсва и усилията им са насочени към това да им помогнат да усетят къде са и какви възможности има пред тях.
„Чух невероятни истории и мечти на тези деца. Част от тях вече са пълнолетни, останаха в България , бяха записани в образователната система и работят и се издържат самостоятелно. Въпреки че България не е като Германия, ние им показахме, че тя също предлага възможности да се развиват като личности.“
Бреговата охрана на Италия се бори да спаси хиляди мигранти в морето
„Ние полагаме максимални усилия да им помагаме, но все пак се усеща липсата на интеграционна политика и програма, но все пак има много положиелни примерни“, завърши Ани.
В репортажа си Мариана Корчакова разказва за историята на малкия Мустафа, които разказва за неговото идване в страната и как успява да се интегрира успешно.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
